Урокът от нейната смърт [bg]

— Има нещо алтруистично в раздаването на пари на нуждаещи се студенти. Джени помогна да се организира миналогодишния поход в помощ на болните от СПИН. А и беше доброволка в разнасянето на храна за бедните.

— За един-два месеца — рече Корд.

— За един-два месеца.

— Но как стана така, че започна да работи при вас?

— Заговорихме веднъж колко странно е, че аз — професор по история — съм се заловил с финансовите въпроси и тя попита дали може да ми помогне.

— При какви обстоятелства беше този разговор?

— Офицер. — Сейлс бе вбесен. — Почти не си спомням.

— Имаше ли някой в курса, с когото тя да се е сприятелила?

— Никога не съм обръщал внимание.

— Виждали ли сте я с някого, който не е бил студент?

Сейлс сви рамене.

— Не.

— Колко често работехте заедно?

— Няколко пъти седмично.

— Срещахте ли се с нея извънслужебно?

— Не. Понякога хапвахме след работа. Често с други хора. Това беше всичко.

— Това не го ли смятате извънслужебно?

— Не, не го смятам.

Корд наблюдаваше тъмните очи на мъжа, който на свой ред разглеждаше три мръсни нокътя на дясната си ръка.

— Професоре, не бяхте ли помолен от колежа „Лойола“ да напуснете оттам?

Сейлс се пресегна към вратовръзката си на сини и червени райета. Спря се и леко наклони глава, регулирайки клапана на своето възмущение.

— Да, бях.

— Това е станало, защото сте бил забъркан със студентка?

— Забъркан ли? Да.

— И сте я изнасилили?

— Не съм. Имахме връзка. Аз я прекратих. Това не й харесваше и тя докладва в полицията, че съм я изнасилил. Беше лъжа.

— Имахте ли връзка с Джени Гебън?

— Не. И се чувствам засегнат, че ме питате.

— Това ми е работата — уморено каза Корд.

— И ако мислите, че някой от университета има нещо общо със смъртта й… — Гласът на Сейлс се изостри. — … вие много грешите. Вече има достатъчно необосновани слухове за това убийство. Толкова е трудно да се ръководи колеж и да се набират средства за него без да бъдат плашени родители и дарители. Прочетете вестника. Вашата служба е казала, че е било сатанинско убийство.

— Трябва да огледаме всички възможности.

Отново последва справка с часовника.

— Имам лекция след пет минути.

— Къде бяхте в нощта, когато тя е била убита, професоре?

Той се изсмя.

— Сериозно ли питате? — Корд вдигна вежди и Сейлс отвърна: — Бях си вкъщи.

— Има ли някой, който да потвърди това? — Корд погледна към тънката златна халка. — Може би жена ви?

Гласът му заглъхваше от гняв.

— Бях сам. Жена ми се занимаваше в библиотеката до полунощ.

— Доколкото разбрах, Брайън Оукън се е срещал с Джени?

— Да се е срещал ли? Бих казал, че наистина се е срещал. Та той спеше с нея.