Тръстиковият път [bg]

Един стар негър, който не бе хванал нищо, се изкачваше по склона към пътя. Погледна лицето на новодошлия и побърза да извърне глава, за да прикрие смайването си.

Високият мъж явно се раздразни, че някой го гледа. Без да откъсва очи от плувката между лилиевите листа, той изрече високо:

— Хвана ли нещо?

— Нищичко — отвърна старият негър. — Не кълве, щото реката е придошла.

Високият мъж кимна, а негърът излезе на пътя и се отправи към далечните очертания на къщата, в която живееше.

Постепенно се смрачи. Отвъд реката Клит Пърсел запали свещ с препарат против комари. Седнал на сгъваемия стол, рибарят гледаше с театрален бинокъл как лицата ни се жълтеят като пергаменти в светлината на свещта.

Стана, върна се при колата и отвори предната и задната врата от лявата страна, за да си оформи прикритие. Вдигна от пода пушка, обвита в одеяло, слезе с нея до реката и я остави в тревата край краката си.

Сега всичко зависеше от пулса и дишането. Трябва да се съсредоточиш върху целта, да помниш, че оръжието е твой приятел, продължение на ъглите и линиите, чието кръстосване е създал твоят мозък. Така казваше баща му.

Усети как познатата възбуда приижда в гърдите му и едва се удържа да не удари с юмрук по дланта си. Всичко бе просто идеално — три лица около пламъчето на свещ, обгърнати в сенчеста ниша. Това вече не беше само стрелба, а върховно предизвикателство: да отправи безпогрешен изстрел в обекта, да прекъсне живота му изведнъж и да остави хората около него невредими, с изумени изражения по лицата, опръскани с нещо топло и лепкаво, което не смеят да докоснат.

А най-хубавото беше, че дори нямаше да чуят изстрела. Докато хората тичаха, пищяха и се криеха под маси и автомобили, той щеше да прибере гилзата, да се върне в колата и да потегли. Разни глупаци разправят по телевизията, че силата и контролът се постигали чрез политика и секс. Какво разбират те!

Славните близнаци от отдел „Убийства“. Ама че майтап. Един пияница и едно тлъсто прасе с разрешително за частен детектив. Той леко захапа долната си устна, изчаквайки предстоящите мигове.

Сетне само за секунда зърна как мозъкът на Джими Бургойн избухна при онази издънка край Ачафалея. Здраво стисна очи, докато видението изчезна от ума му.

Започваше да вали. Реката се покри с кръгчета и между листата на водните лилии заподскачаха платики. Той отвори очи, сякаш се будеше от сън, дълбоко въздъхна и реши да поръча още цветя за гроба на Джими, да прати още една картичка на семейството, да продължи демонстративните жестове, които временно прогонваха от душата му чувството за вина.

После гневът разцъфна в гърдите му като стар приятел, прочиствайки ума му от самообвиненията.

Представлението започва, момчета и момичета.