![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Китайският хеликоптер скъсяваше разстоянието до бягащия „Джет Рейнджър“. Хуай се замисли за доклада си до капитан Чен. Чен се бе превърнал в истинско копеле след провала в склада. Опитваше се да прехвърли вината върху хората на Хуай, за да си спечели отново благоразположението на Лиу Юшен. Директорът на „Хачърли“ едва ли щеше да остане поразен, че Чен се е разкрещял на един от хората му. Хуай разбираше Лиу. Лиу искаше резултати и не го беше грижа как ще бъдат постигнати. Стига хеликоптерът на натрапниците да бъдеше унищожен, подробностите не го интересуваха.
А свалянето на вражеския хеликоптер беше само въпрос на време.
Първата грижа на Мърсър беше Лорън.
— Как си? — изкрещя той, за да надвика шума на мотора и силното барабанене на дъжда, и й помогна да седне.
Тя изглеждаше ужасно със залепналата по главата й коса, но успя да му се усмихне закачливо.
— Никога не съм била по-добре. А ти?
— Длъжник съм ти заради лодката. Ако не беше майсторското ти каране, щях да падне през борда. Лорън не обърна внимание на похвалата.
— Как ти е главата?
Мърсър докосна подутината на тила си. Пръстите му се изцапаха с кръв, но раната не бе сериозна.
— Ще е добре след два-три шева. — Той погледна Брунесо и избликът на гняв го накара да забрави за нараняването си.
— Ще ми кажеш ли на какво си играехте там, по дяволите?
Французинът се запромъква към пилотската кабина.
— После. Все още не сме в безопасност.
— Чакай. — Лорън се премести пред Рене и го спря. — Можеш ли да пилотираш хеликоптер?
— Не.
— Тогава ме пусни да мина отпред. Липсващите врати убиват аеродинамиката и скоростта ни. Китайският хеликоптер скоро ще ни настигне. На пилота ти ще му трябва помощник.
— Можеш ли да пилотираш? — попита Мърсър. Тя кимна, доволна, че умението й го е смаяло.
— Добре — след кратко колебание каза Брунесо. Лорън отиде в пилотската кабина, а той извади два чифта слушалки и даде единия на Мърсър. Фош сложи нови пълнители на оръжията. Изражението му беше непроницаемо. Мърсър не се изненада, че лейтенантът приема тежко загубата на двамата си подчинени. Легионът се гордееше с високия боен дух и непоколебимата всеотдайност към членовете си. Загубата беше съкрушителна.
Брунесо установи връзка с пилота — казваше се Карлсън — и попита какво е положението.
— Имаме около пет минути преднина, мосю — отговори той на френски с австралийски акцент. — Струва ми се, че е „Газела“. По-бърз е от нашия, а и не можем вечно да се крием в бурята.
— Възможности за избор?
Хеликоптерът неочаквано се разтресе и пропадна с петнайсет метра. Вятърът духаше предимно отляво, но пориви идваха от всички посоки. Небето беше оловносиво. Лорън, която седеше вдясно и държеше ръцете си на контролните уреди, готова всеки момент да помогне на Карлсън, ги помоли да говорят на английски.
— Обсъждаме какви са възможностите ни за избор, капитан Ваник — каза пилотът. — Китайският „Газела“ се приближава и бурята няма да ни осигури прикритие до базата ни в Чепо.
— Не забравяйте, че те вероятно имат и други хеликоптери на пристанището — намеси се Мърсър. — Ако е умен, Лиу ще им заповяда да излетят и да ни пресрещнат.
Лорън първа измисли план.
— Да зарежем Чепо. Там е прекалено изолирано. Да прелетим над междуконтиненталния раздел. Ако ни провърви, ще се изплъзнем, ще пресечем Канала и ще се насочим от запад към Панама Сити. Дори другите хеликоптери на Лиу да ни настигнат, ще трябва да се откажат, след като влезем в обхвата на радарите на летище „Токумен“.