Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
— Освен ако той не ни каже — рече Карлос, повтаряйки това, което беше казал на капитан Блейк предишния ден.
— Именно. — Агент Фишър очевидно започваше да се вълнува. — Наистина все още има надежда за теб, детектив.
Тя посочи една от снимките с разрезите — Pulchritudo Circumdat Eius, „Красотата я обгражда”, изписано на гърба на Линда Паркър.
— Тук убиецът облива с кръв стените около нея. — Агент Фишър завъртя китки и обърна длани към тавана. — Ако мислим, че убиецът е използвал израза на латински, който е изрязал на гърба на третата жертва, за да ни насочи към неговия възглед за местопрестъплението, логично е да предположим, че той поне се е опитал да направи нещо подобно и с първите две, нали?
Тя посочи втора снимка от групата с разрезите, която показваше гърба на Кристин Ривърс — Pulchritudo in coniunctio.
Гарсия примигна.
— Един момент. Какво означаваше това? — попита той.
— „Красотата е във връзката” — отговори агент Уилямс.
— Или „Красотата е в комбинацията” — обади се Хънтър.
Карлос го погледна.
— Нали си спомняш, че повечето латински думи могат да се преведат с няколко думи на английски? Coniunctio означава връзка, взаимоотношения, комбинация, съюз… Зависи от контекста.
— И именно това пропуснахме — призна агент Уилямс и насочи показалец към Хънтър. — Контекста. Това беше голямата ни грешка. Мислехме, че убиецът е искал да ни каже „Красотата е във връзката”, защото това се вместваше в първоначалната ни версия — роднинската връзка на Кристин Ривърс и директора Кенеди. Решихме, че разрезите са загадъчният начин извършителят да ни каже, че убийството й е отмъщение за нещо, за което той смята за виновен директора Кенеди.
— Но сте сгрешили — обади се Гарсия.
— Да — отговори агент Фишър. — Сега знаем, че убийството й няма нищо общо с отмъщение. Убиецът вероятно няма представа кой е Ейдриън Кенеди. Ако отново анализираме контекста на престъплението, а под контекст имам предвид местопрестъплението като цяло, става ясно, че извършителят е имал предвид „Красотата е в комбинацията”.
— В комбинацията между трупа и бараката — отбеляза Хънтър, който веднага разбра какви ще бъдат заключителните думи на агент Фишър.
Тя се усмихна и взе снимката от местопрестъплението, която показваше само осакатеното тяло на Кристин Ривърс на пода.
— Никоя друга комбинация не би имала смисъл. Вижте това — самото тяло… нищо друго освен гротескно, садистично изображение, нали? — Ерика Фишър взе снимката в общ план, която им беше показала преди малко. — Но в комбинация с изрисуваните с графити стени, мръсния под и всичко останало… вие ми кажете.
Карлос затаи дъх.
— Посланието на убиеца беше загадъчно — продължи агент Фишър, — но щом го разкодирахме и го видяхме в правилния контекст, разбрахме, че представлява само инструкции как той иска да възприемем местопрестъплението… неговото „изкуство”. — Тя отново посочи Хънтър. — Както знаем всички, някои серийни убийци твърдо вярват, че с действията си наистина „правят света по-добро място” или „правят подарък на света”, или някоя друга стара откачена тъпотия. И този вид убийци, макар да се мислят за по-интелигентни от всички останали и се съмняват, че другите могат да видят нещата така, както ги виждат те, въпреки всичките си заблуди, дълбоко в душата си не искат да останат неразбрани. Те искат ние… — Агент Фишър се замисли.
— Не, те искат светът да знае колко са велики. — Тя не искаше да губи инерция и избра едната от двете снимки в общ план от второто местопрестъпление — спалнята на Албърт Грийн. — Трупът на господин Грийн е намерен в собственото му легло, в безупречно чистата му спалня. Няма бъркотия, няма кръв.
Следващата снимка, която показа Ерика Фишър, беше на гърба на Албърт Грийн — Pulchritudo in oculis aspicientis. Тя сложи до нея разпечатката, която бяха видели по-рано — разхвърляно, неоправено легло в средата на стерилна, празна стая.
— „Красотата е в очите на гледащия” — каза агент Фишър.
— Второто му послание представлява инструкции, както и предизвикателство.
— Предизвикателство за какво? — попита Гарсия.
— Да видим красотата в произведението му — отговори вместо нея Хънтър. Тонът му беше спокоен и замислен.
— Именно — съгласи се агент Уилямс. — Смятаме, че този път убиецът ни е предизвикал да видим красотата в творението му. Защо? Защото той приема факта, че ние може би никога няма да видим красотата в произведенията му, в онова, което смята за изкуство. Извършителят приема, че „изкуството” му за друг може да изглежда безсърдечно убийство. „Красотата е в очите на гледащия”. Ние гледаме.