700 метра под земята [bg]

През първата част от придвижването им през планината трябваше да се спускат по стръмен склон и това се превърна в почти неконтролируемо пързаляне. Дребни камъчета изхвърчаха изпод обувките им и постепенно се превръщаха в малки лавини. Едва когато стигнаха до твърда скала към средата на склона успяха да си възвърнат целенасоченото движение.

Да се отправят към долината би било истинско самоубийство в страна като Афганистан. Откриха една стара животинска пътека по средата на хълма и поеха паралелно на хребета, приближавайки се към целта. Въздухът беше студен и влажен, от време на време навлизаха в мъгливи облаци, достатъчно гъсти, за да наподобяват ситен ръмеж.

Пътеката скоро се изгуби и трябваше отново да поемат през камънаците, открити за отсрещния склон на планината и за всеки, залегнал там със снайперова пушка. Докъдето им стигаше погледът местността изглеждаше безжизнена и необитаема. Но Мърсър знаеше, че един умел снайперист може да се прикрие дори на толкова негостоприемно място и да се спотайва в скривалището си дни наред. Питаше се дали би усетил, ако някой го гледа, и трябваше да признае, че не е сигурен. Започна да върви малко по-бързо и да се привежда повече.

Отне им час да приближат на миля от целта. Сайкс даде знак за почивка и нареди на Сънливко да заеме позиция малко по-нагоре със снайпера. Мърсър лапна още няколко обезболяващи и ги поля обилно с вода. Дишаше доста тежко в разредения въздух, но не смяташе, че засега има симптоми на височинна болест. Не усещаше промени в зрението, не го болеше глава, нито му се гадеше. Напротив, дори се чувстваше по-добре, отколкото в съботна утрин след нощ с Хари в бара.

Снайперистът се върна след петнайсет минути. Мъжете бяха залегнали зад една ниска канара, обрасла с шубраци.

— До долината има още път — съобщи той, докато оставяше оръжието до себе си. — Но може да имаме проблем. Чух звънчета.

Сърдитко изруга.

— Какво означава това? — попита Мърсър, макар вече да се досещаше.

— Кози — отвърна Сънливко. — Местните окачват какви ли не джунджурии на вратовете им, включително звънчета.

— И червило — пошегува се Кихавко. — Не забравяй червилото.

— Значи директният подход отпада — реши Сайкс; предполагаше, че козите и пастирите ще се придържат към ниската част на планината, където бе растителността. — Ще се изкачим на хребета и ще заобиколим до долината. И без това нашата цел е там.

Отне им още час бавно придвижване. Бяха наострили всичките си сетива. Повече не чуха звънчетата и решиха, че опасността е отминала. Но изникна нов проблем — спуснаха се черни облаци, натежали от дъжд. Ако бурята се разразеше преди мисията да приключи, Ахмад нямаше да може да се върне, докато не се оправи времето, а никой не се радваше на идеята да прекарат една нощ на открито.

Мърсър завърза кърпата си по-стегнато, за да се прикрие от усилващия се дъжд. От двайсет минути беше започнал да покашля и Сайкс го поглеждаше с нарастващо безпокойство. И двамата знаеха до какво може да доведе това. Освен това трябваше да признае, че тиленолът вече не потискаше така успешно главоболието и напрежението в синусите.