Рубинения кръг [bg]

— Навярно аз мога да ви бъда полезен — предложи Кларънс и се изправи на крака. С помощта на бастуна с дръжка във формата на змийска глава той закуцука към красиво резбована дървена кутия върху лавицата на стената. Бях виждал стотици пъти кутията, докато живеех в дома му. Но никога не бях виждал да я отваря и ченето ми едва не удари пода, когато Кларънс повдигна капака и пред погледите ни се разкриха пачки от стодоларови банкноти. — Дали това ще е достатъчно за малкия господин, лейди Ивашков?

Майка ми имаше дори наглостта да се замисли.

— Като за начало, да — обяви великодушно. После се обърна към Роуз и Дмитрий. — А сега кой от двама ви ще ме закара?

Изненадващо, Роуз изяви желание. Макар и все още да се чувстваше неловко в компанията на Деклан, както и въобще на всички бебета, тя изглеждаше развълнувана от перспективата да пазарува за едно новородено. От друга страна, Сидни изглеждаше разочарована, че не може да се присъедини към тях, но не възрази. С Алисия на свобода и алхимиците по петите й не биваше да напуска това безопасно убежище без основателна причина. Тя се оттегли в стаята за гости, за да се подготви за някои заклинания, които би могла да използва утре за търсенето на Алисия. И така Дмитрий и аз се озовахме в ролите на детегледачки, което приличаше на сценка от някакъв шантав ситком.

— Бебетата наистина са изумителни, нали? — рече замислено Дмитрий, докато се любуваше на спящия Деклан в ръцете ми. — Някой толкова мъничък… с такива големи възможности. Добро, зло. Велики дела, незначителни постъпки. Кое от това ще се случи? Какъв ще стане той?

Не бих могъл да отговоря за когото и да било, камо ли за дете, родено, защото една необикновена магия бе върнала майка му от битието й на нежива към първоначалната й същност. Докато Дмитрий говореше, с изненада видях дълбокия искрен копнеж в очите му. Двамата с Роуз може и да се шегуваха един с друг за бебетата, но под тази привидна безгрижност той навярно би обичал собственото си дете с цялото си сърце и душа, осъзнах аз. Знаех, че само с няколко думи бих могъл да променя целия му свят, ако му кажа истината за Деклан, че съществува вероятност Дмитрий да има собствена дъщеря или син. Може би беше само чиста случайност, че Роуз още не бе заченала дете. Вероятност, за която те трябваше да знаят.

Той вечно ще ти е задължен — промърмори леля Татяна. — Откакто го познаваш, ти винаги го следваш, винаги си вторият. С Роуз. С великите дела. Но ако му кажеш, че двамата с Роуз биха могли да имат дете, той ще падне на колене и ще ридае в краката ти.

Държах тази власт в ръцете си и изкушението да му кажа бе почти неустоимо… но аз прехапах устни. Не можех. Не и докато Нийл не узнае.