![Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/9/rubineniya-krg-bg-download.jpg)
Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти се изтощи докрай! На мен това ми се струва прекалено много магия.
— Да, добре — заговорих гневно, — в лагера на Лана има група дампири, които няма да се съгласят с теб. Те са благодарни за това, което направих.
Но не и Олив — прошепна леля Татяна. — Тя нищо не може да каже.
— Ейдриън — рече Сидни, очевидно опитвайки се да запази спокойствие, — сигурна съм, че те са ти благодарни, но ние вече обсъждахме всичко това. Трябва отново да започнеш да вземаш лекарствата си. Не можеш да спасиш всички. Не можеш безразборно да използваш духа и да пренебрегваш цената, която плащаш за това. Ти излагаш живота си на опасност.
— Какъв живот бих имал — що за човек бих бил, ако пазя магията си, без да я използвам, оставяйки останалите да страдат? Не мога, Сидни. Ако видя някой, на когото мога да помогна, аз го правя. Не мога да стоя безучастно и да го изоставя!
— Но не можеш да стоиш безучастно и да продължаваш да си вредиш! — извика тя, окончателно загубила търпение.
— Съжалявам — промърморих и се претърколих в моята половина на леглото. — Не мога да се променя.
Мина доста време и тя накрая се отдръпна в своята половина и двамата останахме да лежим с гръб един към друг. В стаята надвисна ледена тишина. Дотук със спокойната или романтична нощ.
Тя не разбира — обади се леля Татяна. — И никога няма да разбере.
Имам нужда да я накарам да разбере — отвърнах на досадния глас в главата ми. — Имам нужда от нея в моя живот, за да ме разбира и подкрепя. Без нея аз съм изгубен.
Винаги ще имаш мен — отвърна призракът.
Придърпах по-плътно завивките, мислейки с ужас как в някой от близките дни ще се наложи да се справям със слон в стаята — или по-точно с мъртвата леля в главата ми. Бях уверен, че ако започна отново да вземам лекарствата, леля Татяна ще изчезне… но също и духът. Бях ли готов отново да се откажа от него? Без магията на духа никога нямаше да излекувам всички онези дампири. Не бих могъл да помогна в предстоящото спасяване на Джил. Кой съм аз без духа?
Духът не можа да спаси Олив — подметна леля Татяна. — Доста го надценяваш.
— Млъкни! — прошепнах. Зад мен Сидни се размърда.
— Каза ли нещо?
Претърколих се отново до нея и я целунах по рамото.
— Казах, че съжалявам. Обичам те.
Глава 12
Сидни
Легнах си, обзета от безпокойство. Ейдриън твърде бързо смени мнението си, решавайки да не ми противоречи, за да повярвам, че наистина е размислил. Ала когато утрото настъпи, нямахме възможност за по-нататъшни спорове. Деклан ангажираше цялото ни внимание, а много скоро дойде време да тръгваме, за да помогнем на останалите в търсенето на Алисия. Но преди да се присъединим към вещиците, двамата с Ейдриън трябваше най-сетне да се срещнем с някои от приятелите ни.
Заедно с Роуз и Дмитрий отидохме в стария апартамент на Ейдриън. Заля ме вълна на носталгия, когато си припомних времето, което бях прекарала там. Дългите следобеди, когато се наслаждавах на блаженството да лежа в обятията на Ейдриън, преди да се оженим, преди да започнат постоянно да ни преследват… Тогава си мислех, че живеем на ръба и отвсякъде ни дебнат опасности, но в сравнение с това, с което се сблъскахме напоследък, животът ни е бил измамно прост.
Трей Хуарес ни посрещна на прага, а непринудената му усмивка стана още по-широка, докато ни канеше да влезем.
— Отдавна не сме се виждали, Мелбърн. Или сега трябва да те наричам Ивашков?
Аз отвърнах на топлата му прегръдка. Когато Ейдриън напусна Палм Спрингс, за да живее в кралския двор, беше дал апартамента си на Трей.
— Все още не съм се отказала от опитите си да те накарам да ме наричаш Сидни — усмихнах му се. Представих му Роуз и Дмитрий, а сетне огледах апартамента, все още в яркожълта тоналност, както го беше боядисал Ейдриън. Еди и Нийл ни очакваха и аз също ги поздравих с дружеска прегръдка. — Къде е Анджелина?
— В „Амбъруд“. Има летни занятия.
— Наистина ли? — повдигнах изненадано вежди. — Не знаех. Мислех, че просто се размотава там през лятото, възползвайки се от храната и подслона.
— Така беше — съгласи се Трей и очите му блеснаха дяволито. — После аз я убедих да посещава няколко допълнителни занятия, които ще й помогнат в училището през есента.
— През есента? — Настаних се на дивана, опитвайки се да не мисля за времената, когато двамата с Ейдриън се сгушвахме на него. — Предположих, че ще се върне при съхранителите.