Рубинения кръг [bg]

Сякаш познал името си, Деклан отвори очи и ни изгледа сериозно. Честно, нямах представа как ще реагира майка ми на тази молба. Дампирите за нея винаги са били същества второ качество и тя беше ужасена и изплашена, когато доведох Роуз на семейна сбирка у дома. След като прие брака ми със Сидни, веднъж й подметнах, че ще трябва да се примири с мисълта за внуци дампири. Тогава майка ми предпочете да не се задълбочава в неприятната тема, като заяви, че разбира всичко, но аз се запитах дали просто не отлага проблемите с евентуалното ми потомство за неопределено бъдеще. Как щеше да реагира сега, когато й предлагах да се грижи за дете дампир?

Вдигнах внимателно Деклан от столчето и се сащисах, когато тя буквално го изтръгна от ръцете ми.

— Я се погледни само — загука тя, докато го люлееше нежно на ръце. — Какво красиво малко момченце. Най-красивото малко момченце.

Спомням си, когато ти беше нейното най-красиво малко момченце — отбеляза леля Татяна. Майка ми откъсна поглед от Деклан.

— Трябва да го преоблечете в по-леки дрешки — осведоми ме наставнически. — Тази пижама е твърде дебела за този климат.

— Хм, само това имаме — промърморих. Посочих към пазарската торба, която Роуз държеше. — Сериозно, всичките му дрешки са там.

— Къде ще спи той? — попита майка ми.

— Досега спеше в столчето за кола.

Даниела Ивашков въздъхна шумно.

— О, Ейдриън. Това е точно като онзи път, когато донесе у дома кутрето на съседите и остана много изненадан, когато откри, че се налага да го храниш всеки ден.

— Хей — засегнах се аз, — ние хранихме този младеж много пъти.

— Сидни, скъпа — додаде майка ми, — ако не от Ейдриън, поне от теб очаквах повече здрав разум. Несъмнено знаеш, че едно бебе се нуждае от много неща.

Сидни за миг онемя от удивление и не бих могъл да я виня. Бях абсолютно уверен, че досега майка ми никога не я бе наричала „скъпа“, и мисля, че Сидни не можеше да реши дали да се чувства поласкана от ласкавото обръщение, или смъмрена заради липсата й на „здрав разум“.

— Да, госпожо Ивашков — пророни съпругата ми накрая. — Тъкмо заради това ви помолихме да дойдете тук, докато разрешим проблемите. Знаем, че вие ще му осигурите всичко, от което се нуждае.

— Сега ти си госпожа Ивашков — поправи я мама. — Наричай ме Даниела.

Това беше още една изненада за Сидни и от пълния потрес я спаси само звънът на телефона й.

— Госпожа Теруилиджър е — рече тя, докато отговаряше и излезе от стаята. Върна се след няколко минути, явно развълнувана.

— Местните вещици ще започнат търсенето утре на зазоряване — осведоми ни, докато затваряше телефона. — Информираха ме за мястото на срещата. Еди и Н-Нийл ще се присъединят към нас. Дотогава трябва просто да се спотайваме.