Рубинения кръг [bg]

— Ние определено няма да оставим един новобранец като теб да се оправя с цялата бъркотия — отсече Инес Гарсия, която се приближи към мен, щом понечих да се извърна от госпожа Теруилиджър. Може би Инес беше най-смайващото допълнение към днешния екип. Тя беше много уважавана стара вещица, известна със силата си и отказа да се присъедини към което и да е вещерско сборище. Тя беше вещицата, при която госпожа Теруилиджър бе отишла, за да разгадае загадката на дървената кутия. Язвителното й остроумие бе легендарно, при все че аз донякъде й се харесвах, доколкото изобщо бе възможно тя да харесва някого. Като видя Роуз и Дмитрий да си бъбрят редом с Трей, Инес изсумтя развеселено: — Не се учудвам, че си довела дампири със себе си. Какво стана с онзи морой, който миналия път се бе довлякъл с теб? Онзи с красивите скули?

— О, той е ето там — отвърнах и леко се изчервих. — Аз, ъ… се омъжих за него.

Старателно оскубаните вежди на Инес се повдигнаха.

— Наистина ли? Е, браво на теб.

Мод, една от старшите вещици в Стелата, призова всички за внимание. Ние се събрахме в голям кръг, докато тя произнасяше заклинание, очертавайки миниатюрна карта на Салтън Сий върху земята пред нас. Засега планът ни беше прост най-вече защото не знаехме със сигурност какво да очакваме. Заедно с магическите доброволци на госпожа Теруилиджър и допълнителните „мускули“ в лицето на Трей и дампирите бяхме примерно около трийсетина души. Смятахме да се разделим на малки групи, за да разузнаем колкото се може по-добре бреговата линия. Някои райони бяха по-леснодостъпни от други, затова днешната ни цел беше да обходим обществените места. Теоретично Алисия би трябвало да има същите ограничения. Групите се разделиха според това, кои имаха силни способности да откриват магията като цяло, и на такива, които бяха особено умели в заклинанията за установяване на скрити магии. Дампирите бяха разпределени по групите, в случай че потрябва физическа сила. Госпожа Теруилиджър искаше ние с Ейдриън да останем при нея. Същото пожела и Еди. При все че Джил беше най-главният му приоритет, той се чувстваше отговорен за нас.

Изглежда, предвижданията на госпожа Теруилиджър, че Алисия може да се е отказала от първоначалния си план, след като не се бяхме уловили на въдицата й, се оказаха съвсем точни. Дори и да бе заложила някакъв магически капан в парка, навярно бе свършила страхотна работа, за да прикрие всякакви следи. Нашите разузнавателни екипи претърсиха всички възможни обществени места, като някои проверихме два пъти, ала не открихме нищо. Изпълнени с непоколебима решителност, ние прекъснахме търсенето за кратка обедна почивка, а след това го възобновихме, като изследвахме по-труднодостъпните райони около езерото. Дори проникването в тези места изискваше магия — най-вече магия за невидимост — както и доста добра координация. Обаче с приближаването на вечерта тайните и сложни проучвания се оказаха също така безплодни, както и по-простите. Нямаше и следа от Алисия или магически капани.