Рубинения кръг [bg]

— Само го залюлей леко — казах аз, като я видях как се паникьоса.

Роуз пребледня, но се подчини, с което си спечели насмешката на Дмитрий.

— Роуз Хатауей, прочута бунтарка, показва майчински чувства.

В отговор тя му се изплези.

— Забавлявай се, докато можеш, другарю. Друг път няма да ти се удаде възможност да ме видиш така.

Едва не изтървах сака си, когато изведнъж ме осени поразяваща мисъл. Олив беше казала, че двамата с Нийл са били заедно, преди да го инжектират с духа. Това означаваше, че каквото и да бе довело до зачеването на Деклан, е било в резултат от възстановяването й от стригой в дампир. Дали това важеше и за Дмитрий? Дали възстановяването оказваше влияние само върху жените? Роуз и Дмитрий се смееха сега, защото бяха убедени, че е невъзможно някога двамата да имат деца… но какво щеше да стане, ако разберат, че е възможно? Дали щяха да искат друго бъдеще?

Ти имаш голяма власт над тях — прошепна леля Татяна. — Властта да ги направиш щастливи или нещастни.

— Ейдриън? — попита Роуз, забелязала удивлението по лицето ми. — Добре ли си?

— Да — отвърнах и бавно се раздвижих. — Просто се опитвам да свикна с всичко това.

Когато най-после излязохме от бунгалото — отново носех Деклан на ръце — и закрачихме през лагера, не беше възможно изцяло да останем незабелязани от обитателите на комуната. Наоколо сновяха много хора, които бавно идваха на себе си след ужасяващото нападение на стригоите. Повечето бяха заети със свои дела, но неколцина ме видяха и пожелаха да говорят с мен — най-вече защото ги бях излекувал.

— Благодаря ти, благодаря ти! — възкликна пазителят Малори, спусна се към мен и ме хвана за ръката. — Казаха ми колко съм била зле. Може би нямаше да оцелея, ако не беше стореното от теб!

Дали ако не го бях направил, Олив още щеше да е жива? — запитах се. Но вместо това се усмихнах и промърморих колко се радвам, че Малори вече е напълно здрава. Когато тя извика неколцина от приятелите си, които също бяха ранени, аз побързах да връча Деклан на Сидни.

— Вие двамата стойте настрани — прошепнах. Едно бебе и един бивш алхимик са прекалено набиващи се в очи, а това беше последното, от което сега се нуждаехме.

Сидни се подчини и побърза да се отдалечи от моя фен клуб, докато Дмитрий я закриваше.

— Ще се видим в колата! — извика той.

Аз кимнах, а след това се извърнах към онези, които бях излекувал. Приемах благодарностите им с усмивка, но през цялото време не можах да се отърся от мисълта, че Олив трябваше да е сред тях. Някои я споменаха, но само изразиха съжаленията си за нейната загуба и никой не попита за бебето. Когато най-сетне се разотидоха, реших, че съм свободен, но изведнъж един друг глас извика името ми. Обърнах се и видях Лана да върви към мен.

— Много жалко за всичко, което се случи — рече тя, с очи пълни с болка. Сякаш се бе състарила за един ден. — Искаше ми се всичко да беше различно.