Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Би трябвало да я познаваш по-добре — обади се Нийл с крива усмивка. — Кралицата предложи да плати за образованието й в знак на благодарност, задето през цялото това време е охранявала Джил. — Почти не можех да вникна в думите му. Като гледах Нийл, си спомних за Деклан, който бяхме оставили в дома на Кларънс. С Ейдриън се бяхме съгласили засега да не съобщаваме новината на Нийл, но беше тежко да пазим такава огромна тайна.
— Анджелина почти отказа — додаде Трей. — Заяви, че не го заслужавала, тъй като е позволила Джил да изчезне. Но аз я убедих, че когато я освободим, Джил ще иска да има до себе си добре образован пазител — а и „Амбъруд“ не е много далече с кола до Калифорнийския университет.
Усмихнах се, въпреки леката ревност, която ме жегна. Трей скоро щеше да отиде в колеж, нещо, от което аз първоначално бях лишена, тъй като бях част от организацията на алхимиците. Сега, когато постоянно бягах и се укривах от тях, изглеждаше малко вероятно в близко бъдеще да отида в колеж.
— Я се виж, какъв добър пример даваш на другите — подкачих го.
— Хей, говорех съвсем сериозно — засегна се Трей. — Ние ще доведем Джил, нали така? А сега ми разкажи по-подробно за тази следа, на която си попаднала. Еди ми каза, че била свързана с някакво момиче, с което и преди си се сблъсквала?
Щом заговорихме делово, ведрото ми настроение тутакси помръкна.
— Казва се Алисия де Гро — обясних и извадих телефона си. — Не знаем точно къде или как държи Джил, но вече сме напълно сигурни, че я е отвлякла и я използва, за да ми отмъсти. Последната улика, която ни подхвърли, ни доведе до Салтън Сий и точно там приятелите на госпожа Теруилиджър ще ни помогнат в търсенето. — Показах му снимка на Алисия, която госпожа Теруилиджър беше взела от своя близка, познавала Алисия от времето, когато е била ученичка на сестра й Вероника. Беше направена няколко години преди да я срещна, но Алисия изглеждаше същата: хипстърски очила, крещящо изобилие от аксесоари и късо подстригана светлоруса коса със скосени кичури.
Очите на Трей се разшириха.
— Познавам това момиче. — Забелязал смаяните ни погледи, побърза да обясни: — Искам да кажа, че съм я виждал. Тя дойде тук да търси теб и Ейдриън. Казах ви… но така и не разбрах името й.
Смътно си припомних, че Трей бе споменал за някакво момиче, което питало за мен и Ейдриън по времето, когато бях в плен на алхимиците. Тогава бяхме толкова погълнати от други неща — как да спасим живота си от алхимиците — че инцидентът се бе изплъзнал от главите ни.
— Тя е била тук? — възкликна Еди.
— Съвсем за кратко, колкото да попита за Сидни и Ейдриън — отвърна Трей. — И използва банята.
Внезапно разбрах.
— Обзалагам се, че съм оставила там гребен или четка. Ето как се е снабдила с косъм от косата ми, за да обвърже с мен онова заклинание.
Повечето от приятелите ни знаеха само откъслеци от историята, както и това, докъде ни бе довело преследването на Алисия, така че използвах момента, за да им разкажа накратко за всички събития. Когато свърших, Еди пламтеше от негодувание.
— Направо откачам при мисълта, че може да съм толкова близо до Алисия, а не мога да направя нищо! — избухна той. — Но госпожа Теруилиджър настоя да търсим заедно с останалите вещици.
— Можеш да се обръснеш, докато бездействаш — предложи Ейдриън услужливо.
— Разбирам те — казах на Еди, подминавайки заяждането на Ейдриън. — На мен също не ми харесва забавянето, но с тяхна помощ ще получим допълнителна защита от Алисия. Никой не знае какви магически капани може да ни е заложила.
— Сигурна ли си, че тя иска да дойдеш в Салтън Сий? — обади се Дмитрий. — Мислиш ли, че онази улика трябва да се разбира буквално?
— Всичките й улики бяха точно определени — казах аз. — Така че, да, мисля, че това е бил първоначалният й план… обаче ние се забавихме с няколко дни заради моята безопасност. Това може да я е отклонило от оригиналния й план, което е и добро, и лошо. Означава също, че е била объркана… но в същото време означава, че може да е измислила нещо ново, което ние не очакваме. Надяваме се днес да намерим някаква следа в Салтън Сий, която да ни изведе на правилния път.
— Аз дори не я познавам, но вече я мразя — отбеляза Роуз.
Погледнах часовника си.