Рубинения кръг [bg]

Сега с шокираща яснота разбирах защо Олив се е страхувала. Защо бе обърнала гръб на всички, които познаваше, и се бе скрила в тези затънтени гори. Това, което се бе случило; създанието, което държах в ръцете си, не би трябвало да съществува. Двама дампири не можеха да заченат друг дампир. Това беше в разрез с основните правила на биологията в нашия свят. Беше невъзможно, но беше факт.

Деклан беше чудо.

Но Олив беше права, че имаше хора, които щяха да пожелаят да изучават сина й, които навярно щяха да го заключат в някоя лаборатория и да правят опити с него. И макар че аз бях готов да призная, че раждането му е чудо, невероятно, но радостно събитие, в никакъв случай не бях готов животът му да се превърне в серия от експерименти и сочене с пръст — особено когато майка му бе умряла, за да го защити от всичко това.

Дмитрий поговори с Лана насаме и може би заради традицията на дампирите или заради неговата репутация (а навярно и заради двете) тя се съгласи с всичките ни искания. Предостави ни едно свободно бунгало, където да останем до сутринта. Когато я помолихме за необходимите припаси и вещи, тя ги изпрати по Роуз или Дмитрий, така че колкото е възможно по-малко хора в комуната да видят Деклан. Не исках никой да мисли за него. Той трябваше да бъде забравен.

Разбира се, това означаваше, че двамата със Сидни бяхме длъжни да се грижим за него през тази нощ. И за няколко кратки часа аз научих за бебетата повече, отколкото някога съм си представял. Сидни изрови някаква информация в мобилния си телефон, черпейки увереност от логиката и фактите. Макар че заради обхвата сигналът беше слаб и понякога беше много по-лесно да се осланяме на предположения или усет, отколкото да чакаме отговор от интернет. Деклан, за щастие, се оказа великодушен и доста сговорчив малък мъж, докато двамата със Сидни се опитвахме да проумеем и смелим информацията. Той прояви завидно търпение, докато със Сидни старателно четяхме инструкциите върху кутията с бебешка храна, която Лана ни изпрати. Почти не протестира, когато първоначално му сложих памперса на обратно. Когато обаче отново се умори и започна да плаче, нямах на разположение инструкции, които да следвам. Сидни сви безпомощно рамене, когато я погледнах. Така че просто го понесох на ръце из стаята, кръстосвайки я надлъж и нашир и тананикайки му класически рок, докато той най-сетне задряма и аз го сложих внимателно върху тясното легло.