Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
И Дейзи нарисува бакенбарди на бузите й.
Петте момичета се срещнаха в спалнята на близначките. Дейзи влезе с мъжка олюляваща се походка, от което останалите се разхилиха истерично.
Мей изказа постоянното притеснение на Дейзи:
— Надявам се, че няма да се забъркаме в някоя неприятност заради това.
Линди възрази:
— И какво, ако се забъркаме?
Дейзи реши да забрави опасенията си и ги поведе надолу към салона. Те дойдоха първи и стаята беше празна. Дейзи преправи гласа си на мъжки и проточено имитира чутия от нея разговор на Бой Фицхърбърт с иконома: — Бъди добър човек и ми сипи едно уиски, Гримшоу — това шампанско има вкус на пикня.
Останалите направо изквичаха от смях.
В стаята влязоха Бинг и Фиц. В бялата си жилетка Бинг й приличаше на шарена стърчиопашка — дръзка черно-бяла птица. Фиц беше хубав мъж на средна възраст; тъмната му коса бе прошарена със сиво. От получените през войната рани леко накуцваше и единият му клепач се затваряше; тези доказателства на смелостта му в боя го правеха още по-впечатляващ. Фиц съзря момичетата, погледна ги хубаво и произнесе:
— Боже милостиви!
Тонът му беше строго неодобрителен.
Дейзи изживя миг на абсолютна паника. Всичко ли беше развалила? Англичаните можеха да бъдат ужасно тесногръди — целият свят беше наясно с това. Щяха ли да я помолят да напусне дома? Това щеше да бъде направо ужасно. Дот Реншоу и Нора фаркарсън щяха да злорадстват, ако тя се върнеше опозорена. По-скоро би умряла.
Бинг избухна в смях.
— Това е превъзходно — започна той. — Виж, Гримшоу. Старият иконом носеше бутилка шампанско в сребърна кофа за лед и ги изгледа сурово. Със смразяваща неискреност той се обърна:
— Изключително забавно, сър Бартоломю.
Бинг продължи да разглежда и петте със смес на удоволствие и похотливост. Дейзи осъзна — твърде късно — че обличането като другия пол може да внуши на някои мъже погрешната представа за наличие на разпуснатост в интимния живот и на желание за експерименти. Подобно внушение можеше да доведе до неприятности. Гостите се събраха за вечеря, повечето от тях последваха примера на домакина и погледнаха на шегата на момичетата като на забавна клоунада — ала Дейзи можеше да каже, че не всички са еднакво очаровани. При вида им майка й побледня от ужас и бързо седна, сякаш краката бяха отказали да я държат. Княгиня Беа, четиридесетгодишна напъхана в корсета си жена, която някога може и да е била красива, критично сбърчи напудрената си вежда. Лейди Уестхамптън обаче бе весел човек; тя се отнасяше към живота с ведра усмивка, както гледаше и на вятърничавия си съпруг, засмя се сърдечно и поздрави Дейзи за мустаците й. Момчетата дойдоха последни и също бяха във възторг. Лейтенант Джими Мъри, синът на генерала, не толкова строг като баща си, се засмя доволно. Бой и Анди, синовете на Фицхърбърт, влязоха заедно. Реакцията на Бой бе най-интересната. Той гледаше момичетата направо хипнотизирано. Опита се да го прикрие с веселост и се смееше като останалите мъже, но бе ясно, че е запленен от видяното по особен начин. На вечерята близначките подхванаха шегата на Дейзи и заговориха като мъже, с плътни гласове и нисък тон; всички се смееха. Линди вдигна чашата си и попита:
— Как намираш кларета, Лиз?
Лизи й отвърна:
— Струва ми се нещо слабичък, момчето ми. Бинг май го кръщава, знаеш ли? По време на вечерята Дейзи постоянно улавяше Бой да й хвърля погледи. Не приличаше на хубавия си баща, но изглеждаше добре и имаше сините очи на майка си. Започна да се чувства неловко, сякаш той е зяпнал гърдите й. За да развали цялата работа, тя започна:
— Вземаш ли си изпитите, Бой?
— Не, Бога ми — отговори той.
Баща му се намеси:
— Твърде е зает да лети със самолета си, за да учи сериозно. Трябваше да е упрек, но прозвуча като гордост на бащата от по-големия син.
Бой се престори на засегнат: — Злословие! — изрече той.
Ева беше озадачена: