Зимата на света [bg]

II

— Ако харесваш някое момче, можеш да му позволиш да те целуне по устата — заяви Линди Уестхамптън, приседнала на окъпаната в слънце ливада. — А ако наистина го харесваш, може и да докосне гърдите ти — добави нейната сестра-близначка Лизи.

— Но нищо от кръста надолу.

— Не и преди годежа.

Дейзи бе заинтригувана. Очакваше английските момичета да са пълни със задръжки, но явно грешеше. Близначките на семейство Уестхамптън бяха просто пощурели на тема секс. Дейзи бе изпълнена с въодушевление от гостуването си в Чимбли, имението на сър Бартоломю „Бинг“ Уестхамптън. Така се чувстваше приета от английското виеше общество. Все още обаче не я бяха представили на краля. Припомняше си за унижението в Яхтклуба на Бъфало; усещането за нещо срамно все стоеше като изгаряне на кожата и продължаваше да й причинява непоносима болка и след изчезването на пламъка. Колчем изпитваше тази болка, си помисляше как ще танцува с краля и си представяше всичките — Дот Реншоу, Нора Фаркарсън, Урсула Дюър — надвесени над снимката й в Бъфало Сентинел, четат целия репортаж, завиждат й и им се иска да могат да кажат, че винаги са били приятели с нея. В началото нещата не бяха лесни. Дейзи бе дошла преди три месеца с майка си и с приятелката си Ева. Баща й им бе дал препоръчителни писма до хора, които не се оказаха каймакът на лондонското светско общество. Дейзи започна да съжалява за прекалено самоувереното си излизане от бала на Яхтклуба — ами ако не станеше нищо? Тя обаче бе упорита и изобретателна; трябваше й малко, за да постигне целите си. Дори и на повече или по-малко публични събития като конни надбягвания и оперни представления тя се срещаше с високопоставени хора. Флиртуваше с мъжете и раздразваше любопитството на матроните със съобщенията си, че е богата и неомъжена. Много знатни английски семейства бяха разорени от Депресията и една американска наследница бе добре дошла, дори и да й липсваха хубост и чар. Харесваха акцента й, търпяха я да държи вилицата в дясната ръка и бяха развеселени от факта, че може да шофира — в Англия шофираха мъжете. Много английски момичета можеха да яздят не по-зле от нея, но малцина от тях изглеждаха толкова уверени на седлото. Някои от повъзрастните дами все още я гледаха с подозрение, но тя беше сигурна, че ще спечели и тях. С Бинг Уестхамптън не беше трудно да се флиртува. Дребничък мъж с подкупваща усмивка, той имаше набито око за хубавите момичета; Дейзи инстинктивно усещаше, че не само погледът му ще е занесен, ако му се отдаде възможност за привечерно гушкане и притискане в градината. Дъщерите му явно приличаха на него. Семейното увеселение на Уестхамптънови бе едно от няколкото събития в Кембриджшър, които съвпадаха с Майската седмица. Сред гостите бяха и граф Фицхърбърт, по-известен като Фиц, и жена му, Беа. Тя се водеше графиня Фицхърбърт, но предпочиташе руската си княжеска титла. По-големият им син, Бой, учеше в колежа „Тринити“. Княгиня Беа бе една от първите дами на висшето общество, която изпитваше съмнения по отношение на Дейзи. Без да излъже явно, госпожица Пешкова оставяше у събеседниците си впечатлението, че баща й е бил руски благородник, загубил цялото си състояние по време на революцията, а не фабричен работник, едва избягал в Америка от полицията. Беа обаче не се хващаше. — Не мога да си припомня фамилното име Пешков от Ленинград или Москва — бе казала тя, без да се преструва на озадачена; Дейзи се принуди да се усмихва, все едно нямаше значение какво може да си спомни знатната госпожа. Имаше три момичета на възрастта на Дейзи и Ева — близначките на Уестхамптън и Мей Мъри, дъщеря на генерал. Баловете се точеха по цяла нощ и всички спяха до обяд, но следобедите бяха скучни. Петте госпожици мързелуваха в градината или се разхождаха из гората. Седнала в хамака, Дейзи попита: