Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво можете да направите след годежа?
Линди започна:
— Можеш да потъркаш неговия атрибут.
— Докато не пусне струя — довърши сестра й.
Мей Мъри, не толкова открита като близначките, прокоментира:
— Отвратително!
Това само насърчи близначките:
— Можеш да го смучеш — каза Линди. — Това най-много им харесва. — Стига! — протестира Мей. — Просто си измисляте всичко това. Те спряха — бяха я дразнили достатъчно. — Скучно ми е — продължи Линди. — Какво ще правим? Дейзи бе обзета от пристъп на пакостливост и предложи:
— Да слезем за вечеря в мъжки дрехи.
И веднага съжали за това. Подобно изпълнение можеше да разруши светската й кариера в самото й начало.
Немското чувство за приличие на Ева бе разтърсено:
— Дейзи, не си сериозна!
— Да — каза тя. — Глупава мисъл.
Близначките имаха деликатната руса коса на майка си, а не тъмните къдрици на бащата, но бяха наследили неговата размирническа жилка и идеята им хареса. — Тази вечер всички ще са във фракове и ще можем да откраднем вечерните им сака — обясни Линди. — Да! — допълни сестра й. — Ще го направим, докато пият чая. Дейзи осъзна, че е твърде късно да се оттегля.
Мей Мъри продължи:
— Не можем да отидем на бала в този вид!
Всички гости щяха да отидат на бала на „Тринити“ след вечерята.
— Ще се преоблечем преди излизане — каза Лизи.
Мей бе стеснително създание, вероятно наплашена от баща си, винаги следваше другите момичета. Ева остана в малцинство и планът се задейства. Щом дойде времето за вечеря, една от прислужниците донесе два вечерни костюма в стаята на Дейзи и Ева. Момичето се казваше Руби. Вчера силно я мъчеше зъбобол, та Дейзи й даде пари за зъболекар и зъбът бе изваден. Сега очите й искряха от въодушевление и зъбоболът беше забравен. — Заповядайте, дами! — започна тя. — Костюмът на сър Бартоломю е достатъчно малък, за да Ви стане, госпожице Пешкова, а дрехите на господин Андрю Фицхърбърт са за госпожица Ротман. Дейзи свали роклята и облече ризата. Руби й помогна с непознатите за нея копчета за яка и за ръкавели. После се напъха в панталона на Бинг Уестхамптън — черен със сатенено райе. Подпъхна комбинезона си вътре и придърпа тирантите върху раменете си. Докато закопчаваше копчетата, се почувства малко дръзка. Нито едно от момичетата не знаеше как да върже вратовръзка, тъй че резултатите бяха явно незадоволителни. Дейзи обаче измисли финалния щрих. С молива за вежди тя си нарисува мустаци. — Чудесни са! — възкликна Ева. — Правят те още по-хубава!