Зимата на света [bg]

— Защо си в университета, ако не искаш да учиш?

Линди й обясни:

— Някои от момчетата не си правят труда да вземат диплома, особено ако нямат академични наклонности.

Лизи допълни:

— И особено ако са богати и мързеливи!

— Аз уча! — протестира Бой. — Но нямам намерението да се явявам на изпитите. Не живея с надеждата да си вадя хляба като лекар или нещо подобно. При смъртта на Фиц Бой щеше да наследи едно от най-големите богатства в Англия. А щастливата му жена щеше да стане графиня Фицхърбърт.

Дейзи го попита:

— Чакай малко. Наистина ли имаш собствен самолет? — Да. Хорнет Мот. Член съм на университетския Аероклуб. Използваме малко летище извън града.

— Това е чудесно! Трябва да ме вземеш!

Майката на Дейзи възрази:

— Не, скъпа!

Бой се обърна към нея:

— Няма ли да се уплашиш?

— Въобще не!

— Тогава те вземам.

Обърна се към Олга и й каза:

— Напълно безопасно е, госпожо Пешкова. Обещавам, че ще я върна цяла.

Дейзи беше във възторг.

Разговорът се прехвърли на любимата тема това лято — изисканият нов крал Едуард VIII и романът му с Уолис Симпсън, американка, която живееше отделно от втория си съпруг. Лондонските вестници не пишеха нищо по въпроса, а само печатаха името й в списъците с поканените на кралските приеми; Олга обаче получаваше американските вестници, а те спекулираха, че Уолис ще се разведе с господин Симпсън и ще се омъжи за краля. — Абсолютно немислимо — сурово произнесе Фиц. — Кралят е глава на Английската църква. Не може дори и да се мисли да сключи брак с разведена жена. Жените се оттеглиха и оставиха мъжете на портвайн и пури, а момичетата забързаха да се преоблекат. Дейзи реши да подчертае колко женствена е всъщност и си избра бална рокля от розова коприна на ситни цветенца и сако с бухнали къси ръкави в същия десен. Ева носеше съвършено проста черна копринена рокля без ръкави. Миналата година отслабна, смени цвета на косата си и под вещите указания на Дейзи се научи да се облича семпло, като така изглеждаше добре. Ева бе станала като член на семейството, и Олга с удоволствие купуваше дрехи и за нея. Дейзи я възприемаше като сестрата, която никога не бе имала. Още беше светло, когато се натовариха на колите и екипажите и изминаха петте мили до центъра на града. С криволичещите улички и елегантните сгради на колежите Кембридж се стори на Дейзи най-странното място, което беше виждала. Стигнаха до „Тринити“ и тя се вторачи в статуята на основателя му, крал Хенри VIII. Минаха през тухлената порта от XVI век и Дейзи ахна от удоволствие при разкрилата се пред очите й гледка — голям четириъгълник с подстригана зелена ливада, пресечена от калдъръмени пътечки; в средата се извисяваше фонтан. От четирите страни старите сгради от златист камък бяха фонът, на който млади мъже във фракове танцуваха с модно облечени момичета, а безброй келнери във вечерни костюми разнасяха подносите с шампанско. Тя плясна с ръце от радост — точно такива неща обичаше. Танцува с Бой, после с Джими Мъри, после с Бинг, който я държеше плътно до себе си, а дясната му ръка се смъкваше от кръста към ханша й. Тя реши да не протестира. Английският оркестър свиреше разводнена имитация на американския джаз, но бяха шумни, бързи и знаеха последните хитове. Нощта падна и четириъгълникът бе осветен от факли. Дейзи спря за малко, за да провери какво прави Ева — приятелката й не бе самоуверена като нея и понякога имаше нужда да бъде представяна. Оказа се, че не е трябвало да се тревожи — госпожица Ротман си говореше с някакъв изненадващо хубав студент, облечен в твърде голям за фигурата му костюм. Ева го представи като Лойд Уилямс: — Говорехме си за фашизма в Германия — обясни новият й познайник, като че ли Дейзи можеше да реши да се включи в дискусията. — Извънредно тъпо от ваша страна — бе нейният коментар.