Тайната на забранената книга [bg]

— О, боже! Какво е това място? — казах, докато се въртях бавно в кръг. Чувствах се като вкаменена. Бяхме в грубо изсечена каменна зала, която беше натъпкана с още повече религиозни артефакти, изложени редом с древни оръжия. От следите, които водата беше оставила високо върху камъка, беше явно, че подземието се наводнява понякога, но всички съкровища на О’Баниън бяха вдигнати доста над най-високата точка, окачени на забити в стената скоби или разположени върху високи каменни пиедестали.

Можех да си представя как красивият мургав бивш боксьор психопат стои тук и се наслаждава тайно на съкровищата си и как под натежалите клепачи в очите му гореше плашещия блясък на религиозен фанатизъм.

Мокри стъпки излизаха иззад желязна решетка, разположена ниско в стената, зад която досами вратата течеше дълбока черна вода. Баронс дори не беше спрял да се огледа, когато беше влязъл.

— Намери го, вземи го и да се махаме — излая той.

Бях забравила, че нямаше как да познае кой беше предметът. Само аз можех. Обърнах се в бавен кръг, протягайки новооткритото си сетиво.

Напънах се. На сухо. За щастие изглежда ставах малко по-добра в това. Вечерята остана в стомаха ми. Внезапно си представих как О’Баниън слиза долу, за да открие, че артефактът му е изчезнал, а цялото място е осеяно със спретнати малки купчинки повръщано и се зачудих какво би направил. Изкикотих се — това беше мерило колко напълно откачила бях.

— Това — посочих към един предмет, повдигнат точно над главата ми, почти изгубен сред асортимента от подобни предмети, които го заобикаляха, и се обърнах да погледна Баронс, който стоеше зад мен, извън херметическата врата. Взираше се надолу по коридора. Обърна се бавно и погледна вътре.