На крачка от гроба [bg]

— Изглежда, тази вечер аз извадих късмета — рече той. — Въпросът е дали ти ще ме направиш много, много щастлив?

Опитах се да доловя пулс извън клуба, ала шумът бе прекалено силен. Каквото и да се бе случило, вече бе приключило. Нямаше какво друго да направя, освен да се справя със задачата.

— Разбира се, миличък. Само имам нужда от малка предплата, с която да си погася наема.

Гласът ми бе флиртаджийски. Нямаше и намек за притеснение. Упражненията си казваха думата, а коментарът за наема бях откраднала от Стефани. Стори ми се някак мрачно, но подходящо.

— Колко ти е наемът, сладкишче?

— Стотарка — изкикотих се и се наместих на стола, така че роклята ми да се качи още по-нагоре. — Няма да съжаляваш, обещавам.

Погледът на Чарли се плъзна по бедрата ми, подаващи се изпод идиотски късата рокля, и той пое дълбоко дъх. Само месеците обучение ме възпряха да не се изчервя, защото знаех какво означава това.

— Сладкишче, така като те гледам, това си е добра сделка.

Той ми подаде ръка и аз я поех, скачайки от стола си.

— Чарли, нали? Не се тревожи. Очаквате истинска наслада.

Докато Чарли шофираше, тихомълком благодарях на Бог, че вампирът не се бе опитал да си получи обещаното набързо, още там, в тоалетната на бара. Все пак играех ролята на проститутка. Боунс щеше да ни следва на безопасно разстояние и се надявахме, че Чарли ще ме отведе в дома си, като по този начин щях да наруша основното правило на Боунс да не влизам в къщите на вампирите. Информацията, която можехме да открием, си струваше риска, дори да се окажеше, че Чарли има съквартиранти.

— Откога си в занаята, захарче? — попита Чарли, сякаш говореше за времето.

— О, от около година — отвърнах. — Нова съм в града, но спестявам, за да се преместя отново.

— Не ти ли харесва в Шарлот? — попита той, докато се качваше на магистралата.

Позволих си в гласа ми да се прокрадне лека тревога.

— Къде отиваме? Мислех, че просто ще отбием от пътя или нещо такова.

— Нещо такова, сладкишче. — Той се закиска. — Повярвай ми.

Как ли щеше да реагира истинска проститутка?

— Хей, не се отдалечавай прекалено много. Не искам цяла нощ да вървя пеша до колата си.

Чарли обърна глава към мен и ме изгледа. Очите му светеха в изумрудено и той заряза приятелското си поведение.

— Млъквай, кучко.

Добре. Явно свършихме с любезностите! Това ме устройваше напълно. Мразех празните приказки.