Обречена на ранен гроб [bg]

Моята врата на колата се отвори. Имаше леко подръпване на ръката ми.

— Дръж ги затворени за още малко. Ще те заведа вътре.

След минута на внимателно придвижване, спряхме.

— Сега можеш да отвориш очи, Кат.

Направих го. Бяхме в някакъв дълъг коридор, изглеждащ много стар. С много висок таван. Готически в точния смисъл на думата.

Влад се усмихна.

— Влез свободно и по собствена воля, не трябваше ли това да кажа?

Огледах се из коридора.

— Ще остана само за няколко дни, колкото да си подредя мислите. — И да сглобя разбитото си сърце.

— Остани колкото поискаш. Все пак имаш дълг към мен. Може да ми отнеме повече от няколко дни, за да си го прибера.

Отправих му уморен поглед.

— Не залагай на това.

Едно нещо можеше да се каже за оставането с некоронясания Принц на Мрака. Той нямаше мързелив и невнимателен персонал. След като бях отведена до стаята си от вампир на име Шрапнел, попитах какви питиета имат, които да не съдържат кръв. Шрапнел не ми отговори изреждайки ги по памет — той ми донесе всички напитки, които се съдържаха в хладилника. Когато му казах, че можех и да сляза долу да ги видя сама, той ме зяпна така, сякаш бях луда.

Е, беше прав за това.

Влад вечеряше с мен всяка вечер, въпреки че не ядеше. Появяваше се доста рядко през деня, тъй като се грижеше за собствените си дела, предполагам. Не че знаех със сигурност. Прекарвах мрачна повечето си време в стаята си, като настроението ми се менеше бясно от гняв към Боунс към самообвинения. Връзката ни беше ли обречена още от самото начало, понеже Боунс е неспособен да промени предпочитанията си към безразборния секс? Или всичко щеше да е наред, ако не бях тръгнала с Грегор в онзи ден? Не знаех, а това незнание ме измъчваше.

Отидох в трапезарията в девет часа. Вечерята се сервираше късно, по обясними причини. Влад вече беше седнал. Дългата му, кестенява коса беше сресана и пусната и той завъртя столчето на винената си чаша, когато заех обичайното си място до него.

Започнах да пълня чинията си от селектираните ястия на масата. Агнешки врат с розмарин, мариновани аспержи със салца от манго и малки, крехки червени картофи. Влад просто наблюдаваше, пиейки виното си. Живеейки с вампир, бях свикнала да бъда тази, която дъвче, докато някой друг просто наблюдава, така че не чувствах угризения.

След няколко минути в мълчаливо дъвчене, направих пауза.

— Това агнешко е наистина добро. Сигурен ли си, че не искаш да опиташ?

— Скоро ще ям.

Нещо в гласа му накара вилицата ми да се задържи над следващата хапка. Влад не звучеше така, сякаш говори за пиршеството, разпростряно пред него.

— Споменаваш го мимоходом или ме подготвят?

— Преценявам реакцията ти. — Той наклони глава. — Очите ти не са толкова подпухнали тази вечер. И държанието ти не е толкова потиснато. Това означава ли, че най-накрая си се примирила с изоставянето си от Боунс?