Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
- Значи няма да се присъединиш към новите консули, така ли? - попита легат Силва.
- Ще се присъединя. Дори ще потегля с тях на север срещу Марк Антоний. - Октавиан се поколеба, чудеше се каква част от плановете си може да сподели с тях. Вече беше взел решение. - Защо да не искам да тръгна на север? Марк Антоний е прав - Децим Юний е далеч от Рим, но не чак толкова далеч. И аз смятах да поема натам. Нека новите консули си мислят каквото си искат. Нека вярват в каквото си искат. Те ми водят подкрепления.
Меценат потърка челото си. Усещаше напрежение, което щеше да доведе след себе си главоболие. За да го избегне, пресуши цяла чаша фалернско, млясна с устни и каза:
- Мъжете около тази маса ще последват Цезар. Наследника на божествения Юлий. Сега ще им кажеш ли, че трябва да приемат и заповеди от Сената? От онези, които гласуваха амнистия за убийците? Защото досега са се бунтували и заради по-малки неща.
Думите му предизвикаха яростната реакция на Букцион и Павлиний, които се развикаха срещу тази обида към честта им. Меценат ги погледна. Неговият гняв също кипеше.
- Значи отиваме да нападнем Марк Антоний и да спасим онова курвенско изтърсаче Децим Юний, така ли? - продължи Меценат. - Всички ли оглушахте, или чувате какво казвам?
Октавиан изгледа свирепо приятеля си, надигна се и опря юмруци в масата. Изгледа студено Меценат и го накара да се извърне. Мълчанието се проточи и стана непоносимо.
- Откакто се върнах от Гърция - каза Октавиан, - пътят ми е осеян с камъни. Сблъсках се с какви ли не глупаци и алчни хора. - Погледът му се спря върху Либурний, който също побърза да се извърне. - Законните ми искания бяха отхвърлени презрително от някакви тлъсти сенатори, преобърнах им плановете и ги съсипах пред очите им, но въпреки всичко това се озовах тук, с четири легиона, положили клетва пред мен, както и с още четири на път. Трябва ли да ти казвам всичките си планове, Меценате? Ще го направя, тъй като си приятел, макар че това ще направи задачата хиляда пъти по-трудна. Така че ще те помоля следното. Остави приятелските искания и поне веднъж действай като офицер под мое командване. Ще приема длъжността пропретор и ако някой попита как мога да се поставя под властта на Сената, кажи му, че Цезар не споделя плановете си с всеки войник под негово командване!
Меценат отвори уста да отговори, но Агрипа метна дървената си паница през масата и го улучи в гърдите.
- Достатъчно, Меценате. Чу го какво каза.
Меценат кимна и разтърка слепоочията си. Болката така и не отшумяваше.
- Нямам избор освен да бъда образец на римска скромност и дисциплина - каза Октавиан на всички. - Ще приема командването на Хирций и Панса, защото това съответства на целите ми. - Гласът му стана по-твърд. - Ще трябва да покажа на тези нови консули нещо повече от думи и обещания. Трябва да очакваме, че ще бъдем изпратени първи в битка или че ще бъдем поставени в някаква друга ситуация, която да изпита лоялността ни. Те не са глупаци. Ако искаме да оцелеем през идващата година, трябва да сме по-съобразителни и по-бързи от консулите на Рим.
Хирций и Панса яздеха добре охранени коне в третата редица на новите си легиони по широкия Касиев път. Хирций погледна през рамо към маршируващите редици, които събуждаха стари спомени. Не виждаше никакви недостатъци в поверените му хора. Надеждността и твърдата им походка бяха като мехлем след бушуващия хаос, който оставяха зад себе си. По пъгя нямаше спорове и бунтове. Двамата с Панса бяха доволни, че грешките на Марк Антоний преди половин година ги бяха издигнали до най-високия пост в Рим. И на двамата им беше ясно, че той трябваше да бъде екзекутиран тихомълком на мартенските иди, но нямаше смисъл да съжаляват. Ако Цезар беше останал жив, Хирций и Панса щяха да са марионетни консули на Бащата на отечеството, способни да действат само по негово нареждане. А ето че сега бяха свободни и командваха легиони. Някои не бяха такива късметлии.
- Наистина ли мислиш, че ще отстъпи? - внезапно попита Панса. На Хирций не му беше нужно да го пита кого има предвид. Въпросът се повдигаше в един или друг момент всеки ден, откакто бяха напуснали Рим.
- Вече ти казах, Панса, това е идеалното решение. Октавиан е просто младеж. Пресегна се прекалено надалеч и си опари пръстите. И сега единственото, което иска, е да спаси донякъде достойнството си. - Той потупа чантата на седлото, където беше сенатската заповед. - Издигането му в пропретор е признание за него, макар че ще забележиш, че той става управител на име, но без да има какво да управлява. Чудесен дар, който ни дава толкова много, а не ни струва нищо!