Кръвта на боговете [bg]

- Е, ще ни кажеш ли? - попита Меценат, докато разкъсва­ше с пръсти печената патица пред себе си. Видя, че Октавиан се мръщи. - Не може да има изненади, когато около теб са се разположили двайсет хиляди души, Цезар. Пратеник от Рим трудно би останал незабелязан. Ще ни обявят за изменници ли? Може би са поискали главите ни?

- Щях да знам как да реагирам на такова нещо - отвърна Октавиан.

Огледа шестимата мъже, които бяха рискували всичко за­ради него. Агрипа следеше всяка промяна в изражението му, сякаш се опитваше да му прочете мислите. Либурний не откъс­ваше очи от храната и все още много добре осъзнаваше промя­ната в положението им от последната им среща. Но той също беше направил онова, което трябва, и бе повел хората си на север при Цезар. Октавиан беше посрещнал новоназначения легат със сух коментар за повишената цена на услугата, която му дължеше. Гракх сигурно щеше да се появи в някой момент, макар че Октавиан се развеселяваше при мисълта, че намусе­ният легионер все още търси изгубения си командир.

Октавиан извади от гънките на туниката си свитък и го раз­ви, без да обръща внимание на мазните петна, които пръстите му оставяха по пергамента.

- Това тук е заповед да се явя пред консулите Хирций и Панса и да се поставя под тяхно разпореждане. - Погледът му мина за пореден път по редовете. - Те идват на север начело на чети­ри легиона и като че ли Сенатът ме е направил пропретор.

Мъжете на масата го зяпнаха с растяща възбуда. Само с ня­колко думи от хора извън закона отново бяха станали почтени граждани. На Либурний и Букцион им хрумна една и съща ми­съл и двамата вдигнаха глави едновременно. Букцион успя да я изкаже пръв.

- Щом са назначили консули преди изтичането на годината, това може да означава само едно - че Марк Антоний е свален.

Либурний кимна, набоде на ножа си парче агнешко, печено на бавен огън, и задъвка бавно.

- Ще го направиш ли? - попита Агрипа от името на всич­ки. - Ще приемеш ли властта на Сената след всичко, което се случи? Можеш ли изобщо да им имаш доверие? Нищо не пречи това да е някаква заблуда, за да дойдат достатъчно близо и да ни атакуват.

Октавиан махна с ръка, като едва не преобърна чашата си.

- Колко легиона биха могли да съберат за такъв кратък срок? Дори да е капан, ще бъдат смазани ог нашите. Склонен съм да им вярвам, но това не решава проблемите ми, нали? Защо им е да правят подобно предложение? Защо им е изобщо да ис­кат легионите ми, освен ако не възнамеряват да накажат Марк Антоний? А той трябваше да се бие с мен, а не срещу мен! В момента се е насочил срещу Децим Юний, един от онези, кои­то са извадили нож на мартенските иди. Трябва ли да застана на страната на сенаторите и да му попреча да постигне точно онова, което желая и аз самият? Богове, как бих могъл да се присъединя към враговете си, за да се бия срещу единствения си съюзник?

Докато говореше, възбудата у мъжете на масата се стопява­ше. За момент те бяха видели изход от изпълненото със страх и несигурност положение, но гневът на Октавиан срина надеж­дите им.