Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
Срещата в градината158
… Тристан кралицата прегръща. [156]
И двамата са убедени,
че този път не са следени…
За жалост, идва Марк с джуджето,
за да ги заловят, дордето [160]
в омая ги държи грехът.
За щастие те вече спят…
Марк към джуджето се обръща
и казва: — Чуй ме, аз се връщам [164]
бароните да доведа
на място да се убедят
дали извършили са грях
и ако са виновни, тях [168]
ги чака клада.
В тоз момент
Тристан се буди, ужасен,
че вижда краля, и веднага
събужда я: — Изолда, драга, [172]
един подлец ни е издал
и кралят всичко е видял.
Сега Марк връща се във двора,
за да повика свойте хора, [176]
и щом ни тука заловят,
на клада ще ни изгорят.
Любима, ще се махна аз,
та после никой в нищо вас [180]
да не вини…
… От щастието си ще бягам,
от силното ви обаяние,
за да отида във изгнание, [184]
макар че риск там също има.
Сърцето ме боли, любима,
че се разделяме сега.
Обичайте ме все така… [188]
Изолда, тръгвам си… Простете
и ме за сбогом целунете.
Тя дълго, дълго го целува,
но като вижда как тъгува, [192]
горещи горестни сълзи
напират в нейните очи:
— О, мили мой, — му казва тя —
нали и после любовта [196]
все още ще тупти в гръдта ви?
Усещам как скръбта ви дави,
но предстоящата раздяла
и мен гнети… Не бях познала [200]
страданието… Отсега,
освен нерадост и тъга,
не ще изпитам друго нещо
без вашата любов гореща. [204]
В знак на любов от мен вземете
тоз пръстен и си го пазете…
вернуться
158
Заглавията на фрагментите от романа на Томас са поставени от издателите за улеснение на читателя. Този фрагмент се съхранява в Кеймбриджки ръкопис. Основни тематични ядра в него са срещата на влюбените, разкриването им от джуджето и Марк, принудителната им раздяла. На сбогуване Изолда дава на Тристан пръстен в знак на вярност. Този пръстен ще играе важна роля още три пъти в следващи епизоди от творбата на Томас.
Перейти на страницу: