Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Телефонът иззвъня няколко пъти, преди да го вдигна.

Бях в градината, където се опитвах да убия малко време. Не се заблуждавайте, че садях цветя или нещо подобно. Обичах растенията, но не чак толкова, че да си направя градина и всеки ден да прекарвам по няколко часа обслужвайки я. Просто се бях разположил в един шезлонг, пиех кафе и пушех цигара. За последните десет години това бе първата ми почивка и нямах какво друго да правя. Чувствах се чудесно. Мечтаех си за този момент от доста време. Бях разведен, безидеен и щастлив.

Вдигнах слушалката и казах „Ало“. Отсреща чух глас, който не желаех да нарушава спокойствието ми:

— Здравей, Крис, Нели се обажда.

Нели беше името на бившата ми съпруга. Все още я обичах, но това не бе толкова важно. Когато изоставиш някого, го изоставяш завинаги.

— Здравей, Нел, как си?

— Добре, благодаря. Просто исках да те помоля нещо.

— Стреляй.

Тя стреля:

— Нуждая се от малко пари.

Не бях изненадан. Тя винаги се нуждаеше от пари, пари, пари… През времето на нашия брак тя успяваше да харчи толкова много, че направо се чудех как нашия счетоводител не ни беше осъдил за тормоз.

— Колко? — попитах.

— Десет хилядарки.

— Десет хилядарки!!! — изкрещях в слушалката, все едно бях на мач на „Берое“.

— Точно толкова.

— Защо имаш нужда от десет хилядарки? Мислех, че твоят човек е богат. — Това не беше истина и го знаех. Просто исках да я дразня и…

О, извинете ме. Нека ви изясня ситуацията. Разведох се с жена си, защото я хванах в крачка с любовник. Не ме питайте в каква „крачка“… или поза… Не беше приятна картинка и не бих желал да си я припомням. Но да продължа нататък. Моята вече бивша съпруга ми изневеряваше с водопроводчика. Какво клише, а? Но едва ли би било приятно на който и да е да види жена си да прави френска любов на някой друг. Ако трябва да бъда честен, завиждах на копелето, защото единственият секс, който получавах в миналото, беше в края на месеца и не бе нищо особено.

Водопроводчикът бе млад мъж, тридесет и няколко годишен, висок колкото гръцки бог и толкова красив. Това донякъде ме караше да разбера задявката й. Натрапникът беше по-млад от мен, по-привлекателен от мен и всичко друго, но не и богат. Ето защо подразних Нели.

— Ще ми дадеш ли парите или не? — Беше ми ядосана. Не ми пукаше. Всъщност това ми допадаше.

— Защо са ти толкова много пари? Мога да си купя малко училище с такава сума.

— За какво пък ти е училище на теб? Както и да е. Трябват ми за аборт.

— Аборт!!! — почти изкрещях. — Искаш да ти дам десет хиляди за аборт? Ти луда ли си или какво?

— Хайде, Крис. Престани с глупостите.

— Спрях ги доста отдавна.

— Нямам към кого другиго да се обърна.