Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Не, благодаря. Имам планове за довечера.

— Такова си копеле.

— Права си. Аз съм едно богато копеле, което има десет хиляди лева повече от теб.

— Трябва да направя аборта.

— Защо, аз обичам деца.

— Направи си тогава.

— Ще помисля над това предложение.

— Да ти го начукам.

— Не съм свободен довечера, казах ти вече. Запиши си час при секретарката ми.

— Ти нямаш секретарка.

— Това ми напомня да си наема. Може би тя ще е по-добра от теб в леглото.

— За последен път те моля…

— Ще ти дам парите, скъпа. Ти си любимата ми бивша съпруга, знаеш го.

— Аз съм единствената ти бивша съпруга.

— Не бъди дребнава.

— Ще дойда до къщата ти възможно най-бързо.

— Добре, ще очаквам с огромно нетърпение визитата Ви, Ваше величество.

Затворих. Бях донякъде удовлетворен от думите си.

Тя ме молеше за помощ.

Взех си бира от хладилника. Седнах на любимия си фотьойл с една от любимите ми книги на Любен Дилов. Чувствах се все едно съм в рая.

Телефонът иззвъня отново. Може би бившата ми жена Нели беше забравила нещо. Такива са жените — винаги забравят по нещо.

— Ало — казах в слушалката.

— Крис, Светльо е.

— Здрасти, момчето ми, как си? — Светломир Ганев бе най-добрият ми приятел. Познавах го повече от двадесет години.

— Трябва да ти съобщя нещо, човече. Седни, ако си прав.

— Какво има, Светльо? Звучиш така все едно някой е умрял. — Започнах да се притеснявам. Тонът му не ми харесваше.

— Твоята съпруга, Крис…

— Моята бивша съпруга, момче. Не го забравяй.

— Тя е повече от бивша, човече. Мъртва е.

Засмях се.

Последва неловка пауза. След малко Светломир каза:

— Какво беше това, Крис? — Приятелят ми беше нервен.

— Не се шегувай с такива неща. Току-що говорих с нея.

Още една пауза, продължила няколко секунди.

— Невъзможно — почти извика в слушалката приятелят ми.

— Тъжно, но истина, момко. Преди минута се чух с жената. Мога да се подпиша, закълна и заплюя твърдението си. Искаш ли го в писмена форма написано с кръвта ми?

— Кристияне, искам да ме слушаш много внимателно. Аз съм в моргата и твоята жена, твоята бивша жена Нели, е мъртва. Току-що разпознах тялото й. Обадиха ми се от полицията тази сутрин и ме помолиха да дойда. Не успели да се свържат с теб, а телефонът ми бил в портфейла й. Не се шегувам. Не бих направил подобно нещо. Познаваш ме добре.

Познавах го. Все пак бе най-добрият ми приятел. Но това не можеше да е истина. Току-що разговарях с жената. Не можеше да е истина.

— Виж, Светльо, не съм в настроение. Денят ми се обръща в ад. Не е време за лайна.

— Няма да се опитвам да те убеждавам. Просто се качи в колата и идвай. Адресът е… — Записах го.