Адвокат за милиони [bg]

Фин, който до този момент се беше наслаждавал на шоуто, беше шокиран от направеното признание.

— Сериозно ли? — попита.

Лиса изгледа първо него, после Козловски. Той поклати глава и вдигна ръка, което беше знак, че тя ще говори. Тогава младата жена погледна отново към Фин.

— Не го планирахме да го съобщим по този начин — каза.

Приятелят им остана поразен.

— Шегувате се, нали? Вие двамата — женени? — Очите на Лиса потъмняха като буреносни облаци. — Е, не исках да прозвучи така — оправда се Фин. — Исках да кажа, защо пък не… вие двамата, нали? — Асистентката му го погледна сърдито. — Искам да кажа, това е страхотно. Наистина е страхотно. Какво ви накара да вземете това решение?

— Бременна ли си? — попита Сали. Тя не се предаваше лесно и продължаваше да настъпва напред.

— Не! — извика Лиса. Гласът й отекна остро в ресторанта. Поклати глава и си пое дълбоко дъх, след което повтори по-спокойно: — Не.

Фин погледна към двамата, без да знае какво да каже.

— Мамка му, можеш ли да си представиш само? Вие двамата — родители?

— Да не прибързваме с изводите — отговори Лиса.

— Защо? — попита момичето. — Няма да станеш по-млада.

Козловски се наведе към Сали и тихо й каза:

— Знаеш ли, Хъкълбери Фин на няколко пъти едва не загива, като се пуска надолу по реката. Историята можеше да има и друг край.

— Не се коси — отвърна Сали. — Вече мисля, че ви познавам по-добре. А вие? Можем ли да отложим временно играта с въпросите?

Фин отново отпи от виното. После вдигна чашата за тост.

— Пия за това да се опознаем по-добре — но малко по-бавно.

Всички на масата вдигнаха чаши.

Мина известно време, преди момичето отново да заговори:

— Е, та каква е ситуацията с баща ми? Ще излезе ли скоро или ще трябва да продължа да играя с вас на викторина?

Фин въздъхна тежко:

— Положението е сложно.

— Не водихме ли досега подобен разговор?

— Не, тук положението поначало е сложно. Ще поискам насрочване на ново заседание, за да искаме отново пускане под гаранция. Може да отнеме малко време.

— Защо е откачил така днес?

— Не знам. — Фин не обичаше да лъже, но в момента нямаше избор.

— Може би е искал да се спаси от мен.

— Не говори глупости, не ти отива — каза Лиса.

— Не ми ли? А ти как щеше да постъпиш, ако разбереш, че си имала дете, което не си желала? Няма ли да избягаш?

Лиса се замисли.

— Не — отвърна. — Няма да избягам.

— Значи си по-добър човек от родителите ми.

Фин замълча. Нямаше какво да каже. Можеше да се опита да я убеди, че я разбира и знае как се чувства. В края на краищата, собствените му родители го бяха изоставили. Трябваше да съзрее по-бързо от връстниците си и да се научи да се защитава. Също като нея. Имаше обаче известна разлика. Той не познаваше родителите си. За него те бях някакви далечни светлини в мъглата. В хубавите му дни, докато растеше, той си беше внушил, че постъпката им не се дължи само на някакъв обикновен егоизъм. Дори си създаде митове — романтични приказки, изпълнени с интрига, обясняващи защо родителите му е трябвало да го зарежат. Историята за Мойсей в тръстиката, която студените монахини в сиропиталищата разказваха на малките сираци, винаги го беше привличала. Може би подобно на някой библейски цар той беше пуснат да плава по течението с някаква определена цел и родителите му тайно го наблюдаваха до деня, в който щяха да се разкрият пред него.