![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, но тогава главата ми ще опира в покрива на колата.
Адвокатът погледна към Козловски. Изражението му се промени от сърдито през отвратено, до безпомощно и нещастно.
— Станал си голямо мрънкало — каза. — Не бъди толкова лош с мен.
— Не съм лош с теб. Само искам да не седя с мокър задник до края на деня. — Приятелят му отново се намръщи, после постла хавлиената кърпа върху седалката и внимателно седна отгоре, Фин едва се удържа да не се засмее.
Докато пътуваха към кантората, Козловски през цялото време се подпираше на вратата и се държеше за предното стъкло. Дъждът валеше върху него през прозореца и мокреше главата и раменете му.
Пристигнаха малко след четири часа. Лиса и Сали вече бяха там, когато те влязоха.
— Какво е станало с теб? — попита Лиса Козловски.
— Не ме питай — отвърна Козловски, кимна на момичето и тръгна към банята, да се изсуши.
Фин погледна Лиса в очите.
— Каза ли й?
— Да, казах й.
— Ехо, и аз съм тук — обади се Сали. Двамата се обърнаха към нея. — За мен говорите, нали?
Фин кимна.
— Да. Извинявай, не исках да те пренебрегвам, само дето…
— Тя ми каза — продължи Сали. — Баща ми няма да излезе днес.
— Още не. Натъкнахме се на неочакван проблем — отвърна Фин.
— Да, разбрах, че Девън е направил шоуто. Той си е нескопосник, винаги съм го знаела.
— Аз бих употребил малко по-други думи, но да, той имаше лек изблик на емоции. Ще поискам да насрочат ново заседание за гаранция. — Фин погледна Лиса. Всичко ли беше казала тя на момичето? Тя се намръщи и леко поклати глава, което той прие като сигнал, че асистентката му не е издала важната информация. Въздъхна облекчено. Последното, което сега му трябваше, беше да се налага да обяснява всичко на Сали. Той отново насочи вниманието си към Сали: — Така че ще трябва да останеш при мен още няколко вечери. Имаш ли нещо против?
Момичето сви рамене.
— Нямам голям избор.
— Само това ли ще кажеш? — попита Лиса.
— Какво друго искаш да кажа?
— Няма нищо — понечи да внесе успокоение Фин, но асистентката му го прекъсна:
— Не, не е нищо. Ако искаш да се правиш на спасител, добре, но аз няма да седя със скръстени ръце и да гледам как някой злоупотребява с твоята щедрост и се държи грубо с теб. — Лиса погледна Сали. — Когато някой направи нещо хубаво за теб, трябва да му благодариш.
Сали стана. Беше облечена с палтото и носеше раницата. Фин си каза, че сега ще излезе и няма да се върне повече. Това беше последното, което му трябваше. Не гореше от желание после да обикаля из града и да я търси. Ядоса се на Лиса.
— Мога да отида на улицата — каза Сали. — Може и да оцелея, да знаеш.
— Знам — отвърна Лиса. — Именно затова постъпката на Фин е добра. Той не е длъжен да се занимава с теб, но го прави. Редно е да получи малко благодарност. Ако ли не… — Тя махна с ръка към вратата.
Фин потърка слепоочията си. Тъкмо се канеше да се намеси, когато Сали се обърна към него и прехапала долната си устна, произнесе:
— Благодаря ти.
Той я погледна изненадано. После изгледа възмутено Лиса и отново погледна към Сали.
— Моля, няма защо — отвърна.
— Точно така. — Лиса се обърна към него: — На бюрото си имаш една дузина съобщения, а телефонният ти секретар е препълнен. Ще ми трябва поне час да видя кое за какво е. Имам да свърша и друга работа. Сали през това време може да си върши нейната работа. — Сали я погледна недоумяващо. — Предполагам имаш домашни, нали?
— Да.
— Добре, значи, когато всички свършим, ще ви изведа на вечеря.
— Не е необходимо да го правиш — каза Фин. — Ще я нахраня у нас.
— С какво? С кетчуп ли? Нали знам какво имаш в хладилника.
— Имам не само кетчуп.
— Така ли? И какво?
— Горчица и сос — отговори вместо него момичето. — И нещо неясно в една стара картонена кутия от китайска храна. Снощи бях гладна и надникнах в хладилника.
— Провери ли в шкафа? — попита я той.
— Ще направя резервация — каза Лиса. — След един час?
Козловски тъкмо излизаше от банята и беше тръгнал към кабинета си. Косата му беше разрошена, но суха.
— Какво след един час?
— Вечеря — отвърна Лиса. — Аз черпя.
— Какъв е поводът?
— Просто си казах, че хубавата храна няма да ни попречи.