Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Адвокат за милиони [bg]
Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Адвокат за милиони [bg]

Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:

18 март 1990 г. Призори двама мъже с полицейски униформи проникват в известен бостънски музей за изкуства, завързват охранителите и изчезват с картини за петстотин милиона долара. Наглият обир вдига на крака полицията, провежда се мащабно издирване, но крадците и шедьоврите сякаш са потънали вдън земя. Двайсет години по-късно адвокатът Скот Фин се съгласява да помогне на Девън Мали, негов стар познат, арестуван за дребна кражба. Само дето не предполага до какво ще доведе необмислената му постъпка. Преди да разпита двама души, свързани със случая, те са брутално убити, при това преди смъртта си са били жестоко изтезавани. По всичко личи, че са очистени от човек, обучен от ИРА. Много скоро полицаите и Фин започват да подозират, че тези убийства имат връзка с дръзкия обир на музея. Като капак Скот е натоварен и с отговорността да се грижи за Сали, дванайсетгодишната дъщеря на престъпника. Той харесва опърничавото момиче и не иска и то като него да е отглеждано в сиропиталище. Не след дълго Фин разбира, че Мали е свързан с обира и че Сали може да е в опасност. И че ако не открие откраднатите шедьоври, и той, и сътрудниците му може да загинат от ръката на тайнствения убиец.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 136
Перейти на страницу:

— Как беше училището? — по едно време я попита той, в опита си да наруши неловката тишина, която се беше възцарила на масата.

Сали вдигна очи, изненадана.

— Скапано.

— Защо?

— Защото е училище, а училището винаги е скапано.

— И какво му е скапаното?

Тя нави малко спагети на вилицата си и ги пъхна в устата си.

— Наистина ли искаш да знаеш? — попита го тя, докато дъвчеше.

— Да. В кой клас си?

— В осми.

— Добре, в осми клас. Какво му е скапаното на осми клас? Имаш ли приятели?

— Не много.

— Защо?

— Защото децата са задници. Защо ми е да имам и други задници в живота си? И без тях са ми достатъчно.

Фин трепна. Той беше израснал на улицата, но несъответствието между възрастта на момичето и поведението й беше очевидно. Повечето хора ставаха циници чак към осемнайсетата си година.

— А уроците? Харесват ли ти уроците?

Сали се изсмя.

— Това е квартално училище. Тук няма много уроци и упражнения. Ако не си наръгал някой, си примерен ученик.

— А нещо научаваш ли?

Тя вдигна рамене.

— Научавам това, което искам.

— И какво е то?

— Обичам да чета. Уроците по английски ми харесват. Учителят е голям смях, но аз обичам книгите.

— Какво четеш?

— В момента ли? „Приключенията на Хъкълбери Фин“ — отвърна тя.

— Хубава книга. Харесва ли ти?

— Да.

— Защо?

Тя го погледна в очите.

— Защото е хлапе и защото сам се грижи за себе си. Оцелява сам и не си поплюва много.

За миг на масата отново се възцари тишина. Сали пусна вилицата в чинията и тя издаде ясен и отчетлив звук — като възклицание, Фин се протегна и си взе филия хляб от панера на масата, отчупи парче и го топна в зехтина. След секунда каза отново:

— Хубава книга.

— Можеш да се сприятелиш с някого — намеси се Лиса. — Няма да е трудно за умница като теб.

— Какво е това, по дяволите? — високо попита Сали. Няколко души от съседните маси погледнаха към тях. — И така съм си добре, не ми трябва вашето съжаление. Трябва ми къде да спя и това е всичко. Много скоро ще се изнеса.

На Лиса й стана неудобно. Обикновено това не беше характерно за нея.

— Само искаме да ти помогнем, това е. Ще е хубаво да те опознаем по-добре.

— Какво ще кажете тогава аз да ви опозная по-добре? — попита момичето.

— Нямаме нищо против — отвърна Лиса.

Сали огледа всеки от тях, както боксьорът оглежда съперниците си.

— На колко години си? — попита тя Фин.

— Четирийсет и четири.

— И си адвокат, който живее сам в хубав апартамент в Чарлстън?

— Да. — Фин отпи от виното си. Той обичаше повече бира, но щом Лиса черпеше, нямаше нищо против една чаша хубаво каберне. Виното му помагаше да се отпусне.

— Значи си гей.

Фин за малко да изплюе виното. Каквото и успокоение да му даваше виното, то мигом изчезна.

— Какво? — попита и едва не се задави.

— Видях апартамента ти. Няма пердета, няма картини, нито възглавници на дивана. Хладилникът е празен и има само една четка за зъби в банята. Нищо не свидетелства за това някога там да е живяла жена. Ти не си грозен, затова предположих, че си обратен.

— Не съм гей — отвърна спокойно Фин.

— Гей — повтори Сали и закима.

— Не съм гей!

— Хей, аз нямам проблем с това. Дори вероятно така ще спя по-спокойно нощем.

— И аз нямам проблем с това, но просто не съм гей.

— Ходиш ли с някоя?

— Не.

— Гей.

Фин погледна към Лиса за помощ. Тя изглежда се забавляваше от разговора им.

— Какво му е смешното?

— Ами това — отвърна Лиса. — Направо си е много смешно.

Фин отново се обърна към Сали:

— Преди ходех с една жена. Живеехме заедно, но не се получи. Това беше отдавна и оттогава просто не съм намерил друга подходяща жена.

— Коя беше тя? Имаше ли пенис или беше просто… въображаема приятелка?

— Не. Тя беше колежка на Коз, когато той още работеше в полицията.

Сали погледна към Козловски, който кимна.

— Ъ? — Тя беше шокирана, че е сгрешила в преценката си. — Тогава, щом не си гей, защо нямаш нова приятелка?

Лиса се разсмя.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)