Адвокат за милиони [bg]

Най-напред закара Сали на училище. Тя беше в малко по-добро настроение след хубавия сън. Продължаваше да мълчи, но поне не се държеше враждебно с него. Може би, каза си той, в крайна сметка щеше да се очовечи.

Той я остави пред училището.

— Някой от нас ще дойде да те вземе след училище — каза й. — Може би ще е Лиса.

Тя кимна и му благодари. После слезе от колата и тръгна към стълбите на главния вход. Фин пое по пътя си.

„Благодаря“. Толкова проста дума, изричана милиони пъти всеки ден от всеки един от нас, без да се замисляме. Казваме я на сервитьорката в „Дънкин Донътс“, която ни поднася кафе. На мъжа, който задържа вратата на асансьора, за да се качим. На продавача в магазина, който ни претегля стоката. Непрекъснато повтаряме тази дума до степен, в която тя почти е изгубила значението си и се е превърнала в част от съвременната баналност. Изричана, но невинаги искрено. Чувана, но невинаги почувствана.

В случая със Сали не беше така. За нея обичайните любезности бяха лукс, който рядко си беше позволявала, и лукс, с който с неохота удостояваше другите. И така, когато тя благодари на Фин, той почувства, че върши добро дело.

Това чувство на удовлетворение обаче трая само миг и когато потегли към кантората, трябваше да се върне към реалността. Поне до обяд трябваше да пише молбата за ново разглеждане за пускане под гаранция. Логично беше: нямаше как да измъкне Девън от затвора, без да бъде насрочено ново съдебно заседание. Първо щеше да подаде молбата, а после да убеди Девън, че е по-добре да излезе от затвора. Нямаше да е лесно да го постигне. Човекът доста се страхуваше, което се и видя на последната им среща, когато Девън му разясни ситуацията. Тогава той изглежда беше решен на всяка цена да остане в затвора, където смяташе, че ще е в по-голяма безопасност. Дори и Фин да успееше да убеди клиента си обаче, нямаше никаква гаранция, че след постъпката на Девън в залата, съдията ще склони да го освободи под гаранция.

Фин се чувстваше безсилен. Не можеше да направи нищо, за да придвижи въпроса, а на всичкото отгоре трябваше да играе и ролята на приемен баща за дъщерята на Девън.

Когато спря колата пред кантората, целият беше плувнал в пот само от вътрешната борба. Това на свой ред го накара да се ядоса на самия себе си. В края на краищата Лиса се оказа права. Девън беше негов клиент, а не роднина и това в крайна сметка не беше проблем на Фин. Нямаше причина той да се отнася към него по друг начин.