![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Аха, ясно — каза Козловски. — Някой е надничал в хладилника на Фин.
— Не беше много чисто — обади се Сали.
— Май повече ми харесваше, когато беше по-неблагодарна и по-мълчалива — каза той.
— След един час — повтори Лиса. Фин кимна, после отиде на бюрото си и започна да се рови из съобщенията и пощата, които се бяха натрупали по време на еднодневното му отсъствие от кантората.
Лиъм седеше в паркиран микробус, който бяха взели под наем, на половин пресечка от кантората на Фин. В ръцете си държеше вестник, разтворен на спортните страници. Той не се интересуваше от американски спортове, но не гледаше към вестника, а наблюдаваше вратата на кантората. Седеше тук повече от час и чакаше. Беше минал веднъж покрай мястото и установи, че кантората е празна. Беше разузнал района, за да придобие представа за разположението на сградите и улиците. Малката кантора имаше и заден вход, но изглежда не се използваше много. Предположи, че ще влязат отпред. Площадът беше най-доброто място за наблюдение. Намираше се достатъчно близо, за да може да огледа добре сградата, но беше и достатъчно отдалечен, за да не привлече прекалено много внимание. Беше разположен в близост до редица магазини. В дъждовното и студено време Лиъм не будеше никакво подозрение. Микробусът не се отличаваше с нищо — бял на цвят, тук-там с петна от ръжда и вдлъбнатини по купето. Интериорът беше сведен до гол метал, с малки локви по пода, които сякаш никога не пресъхваха, независимо какво беше времето навън. Можеше да е всеки шофьор-дистрибутор на стоки или куриер.
Жената се показа заедно с момичето около половин час след като той се беше настанил с вестника и кафето. Когато ги видя да влизат в кафявата сграда, той отново провери адреса. Приличаха на майка и дъщеря, но това не съвпадаше с информацията, която имаше.
Двамата мъже пристигнаха двайсет минути по-късно. Веднага беше ясно кой от двамата е адвокатът. По-младият — беше слаб и висок, облечен в скъп костюм. Носеше кожено куфарче и погледът му беше сериозен. Мъжът с него изобщо не приличаше на адвокат, по-скоро на биткаджия по баровете. На Лиъм му напомни за бойците в Ирландия и от двете страни на конфликта — католици и протестанти. Те бяха мълчаливи и сериозни мъже. Точно с такива мъже Лиъм не искаше да си има работа.
Беше направил предварително проучване за обектите. Фин, Козловски, Кранц. Знаеше имената им, възрастта им и задълженията им в малката кантора, която представляваше Девън Мали в съда. И тримата имаха солидна репутация, но бяха затънали до гуша в неприятности.
Момичето беше изненада, а Лиъм не обичаше изненадите. Нейното присъствие в кантората може би не означаваше нищо. Можеше да е племенница или дъщеря на приятелка на Лиса. И въпреки това имаше предчувствието, че тук се криеше и нещо друго. Животът го беше научил никога да не остава глух за интуицията си. Много често предчувствието идваше от дълбокото подсъзнание, забелязало нещо, което съзнанието беше пропуснало. От опит знаеше, че вслушването във вътрешния му глас обикновено му спасяваше живота.
Той се облегна назад и започна да премисля плана. Информацията беше най-ценната му стока. И Лиъм беше способен да извлече по-голяма полза от нея, отколкото другите. Ето защо сега се нуждаеше от повече информация.
Ресторантът беше огромно семейно заведение, намиращо се в Чарлстън. Само една стъклена стена отделяше масите от откритата кухня с пещ на дърва. Клиентите можеха да гледат как приготвят ястията им, а и това придаваше на мястото атмосфера на по-голяма интимност. Беше от онези ресторанти, в които за да направиш резервация за събота или неделя вечер, трябваше или да имаш връзки, или да чакаш три месеца. В средата на седмицата обаче не беше толкова посещавано и за да ти дадат маса, бяха необходими само решителност и търпение.
Четиримата бяха седнали на една маса в средата на салона. Беше голяма, кръгла маса от дъбово дърво, с неравна повърхност, за да се придаде по-селски идиличен вид на заведението. Можеха да се поберат осем души и понеже те бяха само четирима, трябваше да говорят на висок глас, за да се чуват.
Не че това имаше голямо значение, тъй като почти не разговаряха. Фин, Козловски и Лиса обикновено говореха по работа, докато се хранят. Това беше времето, когато можеха да се оплачат един на друг за най-трудните дела. Тази вечер обаче най-трудното им дело се отнасяше до бащата на момичето, което седеше срещу Фин. Той не можеше открито да обсъжда случая, но не можеше и да не мисли за него.