Адвокат за милиони [bg]

Тъкмо за трети път дръпна от цигарата, когато ги чу. Идваха иззад училището и вървяха по същия маршрут като от по-предния ден. Чуваше се само смехът им, но тя веднага ги позна. Животът й често преминаваше през подобни обрати.

Те я забелязаха веднага щом завиха. Най-голямото момче присви очи като хищник, видял жертвата си. Спряха се само за миг. Той вдигна бинтованата си ръка и посочи към нея.

— Ето я кучката! — извика.

И после всички се втурнаха към нея.

Тя побягна още преди той да е извикал. Адреналинът нахлу в кръвта й, докато тичаше с всички сили към Дорчестър Авеню. Стъпките зад нея отекваха. Тя имаше преднина от около двайсет и пет метра и бягаше бързо, но съзнаваше, че рано или късно ще я настигнат. Мислеше трескаво. Първо й хрумна да се върне в училището, но след края на часовете бяха заключили вратите. Църквата се падаше точно от дясната й страна, но нямаше гаранция, че вътре ще има някой, а и срещата й със свещеника по-предния ден мина без много топли чувства. Така й се пада, каза си тя. Трябваше да се научи да си държи устата затворена.

Излезе на Дорчестър Авеню и оттам побягна към центъра на града. Няколко пресечки по-нагоре имаше бензиностанция и магазин. С малко повече късмет щеше да стигне там, преди да я догонят. Това нямаше да гарантира сигурността й — в квартали като този обитателите му не се интересуваха много от другите и имаше голяма вероятност да наблюдават безучастно как момчетата я помъкват нанякъде, но място, където имаше повече хора, беше най-добрият й шанс. Може би щяха да я набият, но едва ли щеше да е много жестоко, тъй като щеше да е пред очите на много хора.

Беше стигнала на половината път до бензиностанцията, когато пред нея спря микробус.

Беше най-обикновен товарен микробус. Спирачките му изскърцаха, а предницата му дори се качи на тротоара, като по този начин й отряза пътя. Отначало тя почувства облекчение. Надяваше се да е ченге или може би някой добър самарянин, който е видял надвисналата над нея заплаха и веднага й се е притекъл на помощ. Мъжът, който слезе от колата обаче, не носеше униформа и не се движеше като ченге. Ченгетата се движат бавно, с увереност, че никой няма да постави под съмнение дадените им от закона правомощия и власт. Мъжът от микробуса също се движеше уверено, но някак по-различно. Това беше увереност на човек, който стоеше от другата страна на закона. Някой, привикнал към опасностите, свикнал да се движи бързо и целеустремено, да решава проблемите за части от секундата. Беше среден на ръст и телосложение, но жилест. Имаше черна коса и тъмни очи, фокусирани върху нея.

Той мина от другата страна на микробуса и застана пред нея, докато тя се опитваше да се промъкне пред предницата на колата. Опита се да се измъкне и от него, но той беше по-бърз и обви с ръка врата й. Тя се помъчи да се отскубне, но той затегна хватката и спря притока на въздух. Вратните й прешлени изпукаха.