![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— И как така той се появява в сервиза на Мърфи и колибата на Балик, всеки път около времето на смъртта им?
Стоун не беше сигурен дали въпросът не беше зададен по-скоро риторично, но остави Санчес да отговори.
— Не знаем. Когато се появи в автосервиза, той каза на Стоун, че е заради негов клиент — Девън Мали. Мали е крадец. Има вероятност да е участвал в удара в музея. В понеделник сутринта са го задържали, докато обирал магазина на Гилберачи на Нюбъри. Някой го е издал, но не знам кой.
— Значи Мали може да е замесен във всичко това? — попита капитанът.
— Възможно е — отвърна Санчес.
— Кога ще дойде адвокатът?
— Трябваше да дойде днес, но се обади, че имал спешен ангажимент. Може би ще дойде утре.
— Може би? Ние сме полицаи, откога „може би“ се приема за отговор, като става дума за разследване на убийство? — попита Скайкс.
— Фин е адвокат и за разлика от повечето не е тъп. Ако го притиснем прекалено силно, няма да получим нищо. Ще каже, че информацията е получена по повод контактите му с клиент и е поверителна. Разговорът ще трае само трийсет секунди. Ако не желае, няма да ни каже нищо. Освен ако не му изпратим призовка и тогава пак не ни мърдат няколко ходения до апелативния съд.
Скайкс изсумтя недоволно.
— Вероятно си права. Някой друг?
— Фин работи с Козловски. Той се занимава с разследванията. Обзалагам се, че ако Фин знае нещо, то и Козловски го знае — отговори Санчес.
— Том Козловски? Бившето ченге?
— Да, той. Познавате ли го?
Капитанът поклати глава.
— Лично не, но съм чувал за него. Той беше добро ченге, но много непослушен. От него няма да измъкнете нищо. Той е прекалено умен и няма да направи грешка. Освен това информацията, която е получил от Фин, също е поверителна и е под защитата на адвокатската тайна.
— Не можем ли да го попритиснем? — предложи Санчес.
Скайкс се изсмя.
— Да, все едно да притиснеш планината Вашингтон. Той ще издържи и няма да помръдне. Не, той не е такъв.
— Тогава какво да правим? — попита Стоун.
Скайкс се обърна към Санчес за отговор.
— Ще сложим „опашка“ на адвоката — каза тя. — Ще го проследим къде ходи, с кого говори. Трябва да знае нещо.
— Това може да отнеме седмици — изплака партньорът й.
— Може би, но ако те не искат доброволно да ни споделят информацията, това е единственият ни изход.
Капитанът кимна.
— Както искате работете, на мен ми е все едно. Само гледайте да стигнем до нещо. Не ме интересува, че мъртвите бяха отрепки приживе. Седем трупа са си седем трупа и на мен не ми харесва, че това се случва в моя град.
Двайсет и втора глава
Лиса първа си тръгна от „Зеления дракон“ и се насочи към Саути, за да вземе Сали от училище, Фин и Козловски останаха още известно време, за да изработят стратегията. После адвокатът откара Козловски в кантората в Чарлстън. Краткият период на сравнително хубавото време беше свършил и Ню Инглънд отново си отмъщаваше. Небето беше станало сиво и над жителите на Бостън се посипа ситен дъжд, примесен с вятър. Всяка година беше така, но хората като че го забравяха. Няколкото топли дни през април бяха достатъчни бостънци да повярват, че зимата си е отишла, но тя винаги се прегрупираше за последната си атака. Обикновено чак през май времето ставаше поносимо.
Фин, който също спадаше към метеорологичните оптимисти, беше свалил гюрука на старичкото си Ем Джи и когато двамата с Козловски излязоха от бара, веднага изтича да го вдигне. Докато го вдигне обаче, вътрешността на колата се намокри.
Козловски застана до колата, гледайки сърдито ту към Фин, ту към мократа седалка.
— Избърши я — каза Фин. — Отзад има кърпа.
Детективът се протегна и взе кърпата.
— Само едно просто избърсване не върши работа — отвърна. — Седалката е напукана и водата е намокрила дунапрена. Все едно да седнеш на мокра гъба. Защо според теб колата постоянно мирише на плесен?
— Мислех, че е от теб.
— Задник.
— Искаш ли да си извикаш такси. Ще те чакам в кантората.
— Не, не искам да си викам никакво такси. Искам да работя с човек, който кара истинска кола. А не някакъв боклук от цирка.
— Тогава си подложи кърпата отдолу. Така няма да се намокриш.