Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Слезе от колата и се огледа. Времето се затопляше и по улиците на Чарлстън дърветата започваха да се покриват с цвят. Градът беше красив и беше запазил до голяма степен от чара на Стария свят. Тук Фин си беше изградил хубав живот. Ако не живот, то поне добра професионална репутация. Така му беше много по-добре, отколкото ако беше продължил по престъпния път. Малцина имаха неговия късмет. Затова щеше да направи всичко възможно, за да даде възможност на Сали до води нормален живот. В момента това означаваше да измъкне баща й от затвора.
Лиъм Килбраниш преустанови наблюдението на адвоката. Щеше да се върне скоро, но в момента имаше по-важна работа.
Той не бързаше, действаше предпазливо. Изучи добре схемата на квартала. Едно от нещата, които правеше трудно планирането в този град, беше именно разположението на улиците и сградите. Разположението беше хаотично, което отличаваше Чарлстън от другите съвременни американски градове. Улиците следваха очертанията на старите краварски пътеки от миналото. Кварталите възникваха, разрастваха се, умираха и отново изникваха по доста странен начин. Като резултат от това улиците криволичеха и или се стесняваха в едно платно, или стигаха до задънен край. Познаването на улиците беше жизненоважно за успеха на операцията. Вероятността да има гонитба или преследване не беше голяма, но той трябваше да предвиди всякакви ситуации. Ако се случеше и той не беше подготвен, с него щеше да е свършено за броени секунди.
Щом се увери, че е запомнил добре разположението в района, той се върна в тайната къща в Куинси. Трябваше да направи приготовления, ако искаше планът му да проработи. Сградата имаше мазе, което улесняваше нещата. Беше с нисък таван и стени от цимент и от камък. Имаше и пещ, която изглежда не беше ремонтирана от години, както и бойлер, който обаче беше по-малък отколкото му се искаше. Нямаше прозорци, което беше идеално, и единственият вход и изход беше по стълбите, които водеха към кухнята. С известни подобрения щеше да стане перфектно.
Броударк седеше на дивана и гледаше как Лиъм слиза и се качва по стълбите към мазето, докато го приготвя. Телевизорът беше изключен. Той се беше отказал от навика си да превключва каналите. Вместо това напрегнато наблюдаваше Лиъм, който го виждаше, че иска да каже нещо, но въпреки това продължаваше да мълчи.
Мазето беше готово за по-малко от час. Той седна на масата в кухнята и провери оръжията си.
— Сигурен ли си? — попита го Броударк накрая.
— Сигурен съм — отвърна той.
— Планът беше съвсем друг.
— Плановете се променят.
— Така е. Но невинаги е за добро. Ако нещата се провалят, ще възникнат много въпроси. Никой не иска да излага организацията на такъв риск.
— Няма да се провалят.
Броударк си замълча. Ако продължеше разговора, имаше опасност двамата да влязат в конфронтация, от която нямаше отстъпване назад. И двамата го съзнаваха. Броударк стана, отиде до прозореца и се загледа в оградения с цимент двор.
— Кога? — попита.
Лиъм в това време закрепваше ножа на глезена си. Провери пистолета и пъхна пълен пълнител в ръкохватката. Автоматът нямаше да му трябва. Не и за тази задача.
— Скоро — отвърна.
Сутринта мина бързо. Фин написа молбата за делото на Девън, като няколко пъти я доработва. Щом свърши с нея, се зае с другите дела. Усещаше как Лиса поглежда към него. Обикновено си разменяха по някоя и друга дума и той й показваше с какво се занимава, за да може тя да го замести, ако се наложи. Не и днес обаче. Той беше прекалено зает и потънал в мислите си, които засега не смяташе да споделя.
По едно време Лиса стана и отиде до него.
— Добре ли си, шефе?
— Да, добре съм.
— Сигурен ли си?
Той вдигна очи към нея.
— Не мога да направя нищо повече — каза. — Мога да напиша молбата и да пледирам в залата, но това е всичко.
Тя кимна.
— Така е.
— Това ме подлудява. Трябваше да измисля нещо.
Тя му се усмихна разбиращо.
— Почти един и половина е.
— Е, и?
— Сали свършва училище в един и половина. Ще закъснееш.