Измамна светлина [bg]

— Е, по какво работите напоследък? — обърна се Клара към Полет. Разговаряха от няколко минути. Както можеше да се предположи, за времето. И за изложбата на Клара. Двете теми бяха еднакво важни за съпрузите. — Още ли се занимавате с онази чудесна поредица, посветена на летенето?

— Да, всъщност от една галерия в Дръмъндвил проявиха интерес. Също така мислим да се включим в конкурсна изложба в Бостън.

— Страхотно! — Клара се обърна към Мирна: — Серията творби с крила, която са направили, е просто изумителна.

Тъмнокожата книжарка почти се задави. Ако чуеше думата "изумителен" още веднъж, щеше да повърне. Запита се какво ли всъщност означава. Скапан? Отвратителен? Досега Норман бе описвал картините на Клара, които очевидно не харесваше, като "изумителни". Полет пък ги бе уверила, че Норман е замислил няколко много силни творби, които щели да им се сторят наистина "изумителни".

И, разбира се, двамата бяха напълно "изумени" от успеха на Клара.

Но освен това признаха, че са били "изумени" от убийството на Лилиан.

— Всъщност — започна Клара, докато разсеяно бъркаше в купичката със захарни бонбони на масата във всекидневната — се чудех как така Лилиан се е озовала тук вчера. Знаете ли кой я е поканил?

— Не си ли била ти? — попита Полет.

Клара поклати глава.

Мирна се бе отпуснала на креслото и слушаше внимателно художниците, докато обсъждаха кой може да се е свързал с Лилиан.

— Както знаеш, тя се върна в Монреал преди няколко месеца — обясни Полет.

Клара не знаеше.

— Да — включи се и Норман, — дори дойде при нас на един вернисаж и ни се извини, че се е държала като кучка преди години.

— Наистина ли? — удиви се Клара. — Лилиан се е извинила?

— Предположихме, че просто се подмазва — заяви Полет. — Преди да замине, ние бяхме неизвестни, но с времето завоювахме позиции в арт средите.

— И тя има нужда от нас — допълни Норман. — По-скоро имаше.

— Защо? — поинтересува се Клара.

— Каза, че пак е започнала да рисува. Искаше да ни покаже портфолиото си — отговори мъжът.

— А вие какво й казахте?

Съпрузите се спогледаха.

— Че нямаме време. Не бяхме груби, но не искахме да си имаме работа с нея.

Клара кимна. И тя щеше да постъпи по същия начин. Или поне се надяваше. Щеше да даде учтив, но хладен отговор. Едно бе да простиш, но съвсем друго — да влезеш отново в клетката на мечката, пък ако ще и да е облечена в балетна пачка и да се усмихва. Или… как го бе казала Мирна?

В тенджерата с вряла вода.

— Може и да е дошла неканена на партито. Много хора се бяха изтърсили без покана — отбеляза Норман. — Като например Дени Фортен.