![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Стомахът ми се присвиваше, както когато преядях с бонбони на Хелоуин. Само че сега беше по-лошо, защото тогава коремът ми бе пълен с друга храна. И нямаше да се мразя толкова много.
Бях наранила мама. Без да го зная, бях наранила и Мат, също и Джони, след като и той щеше да се зарадва на десерта, госпожа Несбит, а навярно и Питър.
Аз съм една егоистична, егоистична свиня. Не заслужавам да живея.
7 септември
Тази сутрин Джони дойде в стаята ми.
- Мама каза, че вчера си изяла нещо от килера и че не ти е позволено да ядеш чак до утре вечер. Каза, че ако аз или Мат направим същото, ще бъдем наказани по същия начин.
Думите му ме накараха да се почувствам по-добре. Понякога ми се струваше, че тя ме обича по-малко от братята ми.
- Точно това се случи - признах си.
Джони се развълнува.
- И какво изяде? - попита със светнали очи.
- Една консерва със зелен фасул.
- И това ли е всичко? - Изглеждаше разочарован. -Няма да ядеш днес заради една консерва със зелен фасул?
Казах му да се омита от стаята ми и да не идва отново.
Това бе единственият разговор, който проведох през целия ден.
8 септември
Мама изпържи два картофа от градината. Стопли и консерва със зелен боб. За десерт имахме една консерва с плодова салата.
Блудният син би ни завидял.
12 септември
Понеделник.
Би трябвало да уча.
14 септември
Рожденият ден на Мат. Вече е на деветнайсет.
За вечеря имахме сърцевина на артишок, почти като салата, а след това лингуини в бял миден сос. Госпожа Несбит донесе своя специалитет - домашно приготвени овесени курабийки със стафиди, които Мат обичаше, но не толкова много, колкото шоколада. Само като си помислих за това, отново ми се повдигна. Изядох една курабийка (знаех, че мама ще се вбеси, ако не го направя), но имаше вкус на пепел.
Меган е права, че съм грешница. Но тя греши за ада. Не е нужно да умреш, за да се озовеш там.
16 септември
Днес Мат отиде до пощата и се върна с две писма от татко.
Първото беше писано един или два дни, след като бяха тръгнали. Пишеше колко е било прекрасно да види всички ни, колко се гордее с нас, че е сигурен, че всичко ще е наред и много скоро пак ще се видим.
Второто беше с дата 16 август. Двамата стигнали до границата с Канзас, но там вече не пускали пришълци, освен ако не можеш да докажеш, че имаш родители в щата или деца, които притежават собственост там. Което, разбира се, те не могли да направят. Пограничната стража изобщо не се интересувала от това, че искали само да прекосят Канзас, за да стигнат до Колорадо. Пишеше, че имали някои възможности. Носели се слухове, че някои държавни служители можело да бъдат убедени да си затворят очите.
- Какво означава това? - попита Джони.
- Да бъдат подкупени - обясни Мат. - Дай им каквото искат и ще те пуснат.
Проблемът бил, че първо трябвало да намериш такъв служител, а след това да имаш това, което той иска. Като капак, имало забрана да се пускат бременни жени, а бременността на Лиза вече си личеше.
Можело да опитат да минат по заобиколни черни пътища, но там пък кръстосвали банди, които преследвали чужденците.
Другият вариант бил да карат до Оклахома и от там да се доберат до Колорадо. Но нямали достатъчно бензин, а според слуховете положението в Оклахома било също толкова зле, че дори и по-тежко, но все още го обмисляли. Лиза била решила на всяка цена да стигне при родителите си.
Температурата била 4 градуса и двамата били в лагер за бежанци. Нямало отопление, нито храна, ограничено количество вода. Позволили им да останат в лагера само един ден, после трябвало отново да се върнат на пътя. Ако се наложело, щели да се върнат в Мисури. Заради тамошните земетресения в щата почти нямало полиция.
Писмото свършваше с това и всички се изплашихме. Татко винаги се е старал да не се тревожим за нищо. Когато преди три години остана без работа, ни го съобщи така, сякаш винаги си е мечтал да не работи. Животът бил пълен с неочаквани възможности. Когато се затворел някой прозорец, се отваряла някоя врата.
И разбира се, за него наистина се отвори врата. Намери си работа в Спрингфийлд, срещна Лиза и докато се усетим, вече беше женен за нея и сега чакаше дете.