![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Нищо чудно да съм единствената на тази земя, която си води дневник. Дневниците, които ми бяха подарявали през годините, вече бяха изписани и използвах листовете за принтера на мама. Не я бях молила за разрешение и не бях сигурна, че ще ми го даде, ако го бях сторила. Може би по някое време щеше да реши пак да започне да пише.
Не си спомням кога за последен път съм била толкова развълнувана. Имах чувството, че Дядо Коледа е напълнил чантата ми с подаръци. Дори беше по-хубаво, защото крадях, а това правеше всичко още по-вълнуващо. Доколкото бях осведомена, кражбата на „сини тетрадки“ се наказваше с обесване. Ако изобщо има полицаи, които да те арестуват и обесят.
Натъпках колко се може повече „сини тетрадки“ под колана на панталона ми. И без това дрехите ми бяха прекалено широки, така че панталонът ми поне нямаше да падне. Джобовете ми се издуха от химикалки и моливи.
В този момент изтощената жена се върна. Побързах да изляза от склада и отидох при купчината учебници.
- Ще ми е нужна помощ, за да ги отнеса - обясних ѝ. - Взех за брат ми и за мен.
- И какво очакваш от мен? - тросна ми се жената.
Всъщност нищо не очаквах от нея. На четири курса отнесох учебниците до предната врата и чаках, докато дойде Мат. Той разпредели товара по равно за двамата и подкара велосипеда към къщи.
Когато се прибрахме, казах на мама какво се бе случило. Тя не ме попита защо не искам да ходя в гимназията.
- Мисля, че е по-добре да уча у дома - заявих ѝ.
Дори и да не беше съгласна, нямаше сили да спори с мен.
- Надявам се, че ще учиш усърдно - каза тя. - Училището си е училище, независимо къде се намира.
Казах ѝ, че зная, и се запътих към стаята ми. Понякога имам чувството, че там е единственото безопасно място на земята. Запитах се дали и Меган се чувства по този начин и затова не излиза от нейната стая.
Животът е гаден.
Как ми се иска да си хапна шоколадов фъдж с бадеми.
1 септември
Взех учебниците ми. Или бяха по-тежки от предишните, или аз нямах толкова сили, както преди три месеца.
2 септември
Не виждам много смисъл да започвам да уча в петък.
5 септември
Денят на труда. Ще се заема с ученето утре.
12 .
6 септември
Съобщих на мама, че се занимавам с история (тя никога не би повярвала, ако й бях казала математика), и цяла сутрин останах в леглото.
Накрая около единайсет станах и слязох долу, за да хапна нещо. Отвън беше минус пет градуса, но в къщата нямаше отопление, а печката не гореше. Стоплих си една консерва със супа на газовия котлон и я изядох. После се върнах в леглото.
Следобед чух майка ми да се качва в спалнята си. Напоследък подремваше - нещо, което никога досега не бе правила. Човек би си помислил, че ще учи с Джони пo някой предмет, но не мисля, че вече я бе грижа за училищните му занимания, както и за моите. Не че я обвинявам.
И така, аз съм в леглото, облечена в бархетната ми пижама, пеньоар, с два чифта чорапи на краката, с три одеяла и юрган, и се опитвам да реша кое е по-лошо да ти е студено или да си гладен. Част от мен нашепваше, че най-лошо е да си отегчен и че ще се разсея, ако науча някой урок, но заявих на тази част да млъкне.
Станах от леглото и нещо ме накара да отида в килера. Бях решила да не проверявам как сме с продуктите, защото не исках да зная. Исках да вярвам, че всичко ще се оправи и храната ще се появи като с магическа пръчка. Малко или много, напоследък това винаги се случваше и предпочитах да мисля, че вечно ще е така.
Мама ни бе дала да разберем, че предпочита да не ходим в килера. В кухненския бюфет ни оставяше храната, която беше определила за деня. Предполагам, че не иска да се тревожим.
Мат и Джони бяха навън и събираха дърва. Казах си, че трябва да се присъединя към тях и да събирам съчки за подпалки в гората, но истината беше, че напоследък гората ме плашеше.
Гледката на килера направо ме ободри. Стори ми се, че има доста консерви с храна и кутии със спагети и ориз. Пакетчетата за Хортън бяха подредени в единия ъгъл и имаше доста консерви и суха храна, както и торби с котешка тоалетна. Мама беше складирала бая провизии, когато нещата не бяха толкова зле, така че килерът бе добре зареден. Навярно през май е бил съвсем пълен.
Ядосах се, като видях всички консерви, торби и кутии с ядене - защо гладуваме, след като още имаме храна? Когато тя свърши, навярно ще умрем, така че какво значение щеше да има дали е през ноември, януари или март? Защо да не ядем, докато можем?