Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:

Сюзан Бет Пфефър ни пренася на страниците на дневника на шестнайсетгодишната Миранда. Те са изпълнени с нормалните за всеки тийнейджър вълнения – малките победи и загуби на училищния фронт, дразнещото поведение на близките й приятели, още по-дразнещите кавги с майка й, първи любовни трепети и големите очаквания за абитуриентския бал. Някъде сред всички ежедневности се промъква новината, че астероид предстои да удари луната. Ще бъде интересно зрелище и всички са подготвили телескопите си, за да го наблюдават отблизо. Няма поводи за притеснение – луната е преживявала много подобни срещи, доказателство за които са кратерите по повърхността й. И никой не е разтревожен. Докато астероидът не се оказва по-голям от очакваното. В резултат на сблъсъка луната е изместена от орбитата си и се приближава опасно близо до Земята. Отприщват се всички катаклизми, които ужасяват човечеството от зората му до днес – огромни цунамита заливат крайбрежията, следват земетресения и вулканични изригвания, завинаги скриващи слънцето. Болести. Хаос. Глад. И неописуемо много жертви. Изведнъж настроенията в дневника на Миранда променят цвета си.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 120
Перейти на страницу:

- Разбирам колко е несправедливо всичко - въздъхна госпожа Санчес, - но се опитваме да направим най-доброто за вас. И ще подкрепим решението ви, каквото и да е. Ако решите да посещавате гимназията, моля ви да останете тук. Ако предпочетете да учите у дома, ще ви помоля да отидете в канцеларията, за да получите учебниците си. Сега ще ви оставя, за да го обсъдите помежду си.

Повечето от децата останаха по местата си. Няколко излязоха с учителката.

- Колко опасно е в града? - попита ме една ученичка.

- Не зная - свих рамене. - Чух, че имало въоръжени типове.

- Аз пък чух, че имало изчезнали момичета - намеси се друга от по-малките.

-Може просто да са напуснали града - предположих. - Много хора заминаха.

- Мишел Шмид е изчезнала - настоя друго момиче.

- Шегуваш се! - възкликнах невярващо.

Мишел беше в класа ми по френски.

- Връщала се у дома от църквата с по-малката си сестра и някакъв тип я сграбчил и отвел - обясни момичето. - Поне това чух.

Още трима ученици станаха и излязоха.

Не зная защо не ги последвах. Вече бях сигурна, че няма да ходя в гимназията. Но се чувствах добре да седя в стаята с деца на моята възраст и поне да се преструвам, че ходя на училище. Бях с други хора, а не само с мама, Мат, Джони и госпожа Несбит.

Исках това усещане да трае колкото се може по-дълго, защото и гимназията се превърна в нещо като Спрингфийлд - поредната моя глупава, несбъдната мечта.

- Човек би си помислил, че някой ще предприеме нещо — заяви едно от по-големите момичета. - Да се обади в полицията или във ФБР.

- Вече няма полиция - осведомих я.

- Не мисля, че има и ФБР - вметна друго момиче. - Майка ми познава някой, който пък познава друг във Вашингтон и той казал, че правителството вече не е там. Президентът и всички останали заминали за Тексас. Предполага се, че в Тексас има бензин, електричество и много храна.

- Може би и ние трябва да се преместим там - заключих аз.

Още две или три деца станаха и излязоха.

- И така, какво решихме? - попита един дванайсетокласник. - Ще ходим ли в гимназията?

- Предполагам - промърмори едно от момчетата.

- Аз трябва първо да попитам родителите ми - кача друго момче. - Те не желаят да ходя в гимназията, но предполагам, че няма да искат и да остана у дома.

- Някой запитал ли се е наистина какъв е смисълът? - попита една ученичка. - Защо се преструваме, че имаме някакво бъдеще? Всички знаем, че нямаме.

- Не го знаем - възрази друга. - Не знаем нищо.

- Аз наистина си мисля, че ако се молим достатъчно усърдно, Бог ще ни закриля - оповести една деветокласничка.

- Кажи го на Мишел Шмид - сряза я едно от момчетата.

Внезапно се почувствах така, сякаш бях заобиколена от смъртта - както се чувствах, когато Питър ни съобщаваше за нещо ново, за опасност, за която да се тревожим. Наистина не исках да зная колко деца са изчезнали.

Станах. Щом, така или иначе, ще умра, предпочитам да съм сред семейството си.

Влязох в канцеларията, където заварих една жена с доста съсипан и нещастен вид.

- Решила си да учиш у дома? - попита тя. - Учебниците за гимназията са ето там.

Отидох до мястото, което ми посочи. Там бяха пръснати купчини учебници.

Осъзнах, че трябва да взема не само за мен, но и за Джони. Започнах с неговите, защото така се чувствах все едно правя нещо положително, а не просто бягам.

Разбира се, не знаех какво смята да учи брат ми. Първо си помислих, че след като аз исках да продължа да уча френски, и той би трябвало да последва примера ми. Но сетне реших, че навярно би предпочел испански. В бейзболните отбори имаше повече играчи с латиноамерикански произход, които, естествено, говореха на испански.

Накрая реших да взема учебниците и по двата езика.

Взех също и по природознание, биология, математика, световна и американска история, както и четири различни учебника по английски - само за Джони. Не бих взела такива, които не бих ползвала. Затова избрах трети том за напреднали по френски, учебник по химия и английски. Прибавих и няколко по икономика и философия, защото реших, че по някое време може да се заема с тях.

Подредих всички учебници в спретната купчина и се върнах в канцеларията, в случай че трябваше да подпиша някакъв документ. Уморената жена я нямаше.

Тогава направих най-странното нещо. Видях кашони с учебни помагала, „сини тетрадки“ с цитати, химикалки, моливи, тетрадки, които просто бяха оставени там.

Озърнах се, за да се уверя, че никой не може да ме види. Изпразних чантата с учебниците и я напълних с тетрадки, бележници, химикалки и моливи.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)