Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

- Значи, ние сме единствените ученици? - попита едно момче.

-Нe зная със сигурност - рече госпожа Санчес. -Всички родители присъстваха на събранието. Определено се надяваме да дойдат още.

-Училището би трябвало да ни осигурява храна -обади се едно момиче и всички се засмяхме.

-Колко гимназиални учители има в това училище? - попита една дванайсетокласничка. - Как ще ни разделите?

Учителката доби онова смутено изражение, което рече бях започнала да разпознавам у възрастните.

- В това е проблемът - каза тя. - В гимназията има четирима учители. По химия, по испански, по математика и по биология. Тук сме само преподавателката по английски и аз. Аз имам диплом да преподавам история, макар че не съм го правила, откакто станах директор.

- Леле! - подсвирна едно момиче. - Като ви съберем всички заедно, ще се получи цял факултет.

Госпожа Санчес не обърна внимание на сарказма й.

- Разбира се, това няма да бъде училището, с което сте свикнали, но все ще успеем някак си да сглобим учебна програма и отделни класове. Това може да се получи, ако всички сме в една сграда.

- Значи, излиза, че в крайна сметка няма да идваме тук на училище? - попита едно от момчетата.

- Мисля, че е по-разумно всички гимназисти да посещават гимназията - обясни жената. - Разбира се, ще си поделяме сградата с другите ученици, но ще разполагаме и със свое пространство. Идеята е да се обучават две групи от девети клас, а десетокласниците, единайсетокласниците и дванайсетокласниците да са в друга група. Ще се ориентираме по-добре, след като мине известно време.

Помислих си за бандата, за онези двамата с пушките. Стомахът ми се сви.

- А ако не е безопасно да се ходи до гимназията? -попитах. - Ще трябва да прекося целия град с колело, за да стигна до там, а въоръжената охрана на болницата ме предупреди, че момичетата не бива да ходи никъде сами.

Харесвам госпожа Санчес и не беше честно да я поставям в подобно неловко положение. Дори не беше съвсем логично, защото не на всички им се налагаш да минават през града. А и Мат щеше да ме пази. Обаче не можех да изтрия от съзнанието си картината ча онези момчета с пушките.

- Всеки трябва да реши кое е най-доброто за него -отвърна учителката. - В тази ситуация няма идеални решения. Можете да предпочетете да учите у дома. Трябва само да отидете в канцеларията, да кажете какви предмети искате да учите и ще ви дадат нужните учебници. Боя се, че това е най-доброто, което можем да направим.

- Това е откачено! - избухна едно по-големите момчета. - Скъсах си задника от учене, за да мога да постъпя в добър колеж. Всички все това ми повтаряха: „Трябва да постъпиш в добър колеж!“. А сега вие ми казвате, че има петима или шестима учители и дори не зная каква им е квалификацията. Дали някои от тях имат специализация по гимназиалната математика, история, физика?

- Какво значение има това? - обади се друго момче. - И бездруго май не са останали много колежи.