Без светлина [bg]

28.

Грейвър си мислеше за това през цялото време докато се връщаше към къщата на Тислър. Наистина ли знаеше достатъчно, за да оправдае сегашните си действия, излизайки напълно от руслото на собственото си разследване? Но като се имаха предвид грандоманските амбиции на Уестрейт, кои са замесени и кой още би могъл да бъде замесен, да, мислеше си той, това бе оправдано. Не биваше обаче да забравя, че не пред Уестрейт щеше да се наложи да отговаря накрая. Нещата тук бяха по-големи дори от амбициите на Уестрейт. А ако конспирацията не се разпростираше извън тримата мъже, които досега бе открил, колкото по-малко хора бяха въвлечени в случая, толкова по-голям бе шансът, макар и оскъден, да бъде държана тази история в пълна тайна.

Затова, докато Грейвър не добиеше по-ясна перспектива, той нямаше да споделя нищо, освен с малкото доверени хора. Едно от най-големи те му опасения беше, че ако това разследване се разкриеше от хора в командния състав, то щеше да излезе от релсите по политически причини. Беше видял много подобни случаи.

Повторното влизане в къщата на Тислър му се стори далеч по-зловещо. Първият път не беше толкова разтревожен, беше по-скоро любопитен. Тогава бе очаквал да открие нещо, макар че нямаше представа точно какво. Сега обаче се страхуваше, че може да се сблъска с някого.

Ала безпокойството му бе напразно и той лесно влезе пак през задната врата, отиде в крайната спалня, където бързо включи компютъра и изтри харддиска. Молеше се на бога да не би хората на Арнет да оплескат единственото нещо, останало от необичайното тайно скривалище на Тислър.

Точно когато минаваше през кухнята към задния вход, усети вибрирането на пейджъра на кръста си. Натисна бутона за изключване, но не погледна номера, който го викаше, преди да се качи в колата и да потегли. Докато шофираше, вдигна приемника до светлините от таблото и видя служебния номер на Уестрейт. Спря колата край една автомивка и оттам се обади.

Уестрейт вдигна телефона при първия сигнал.

— Боже мой — рече той, чувайки гласа на Грейвър. — Къде си, по дяволите? — Грейвър му каза. — Веднага ела тук в моя офис. Случи се нещо.

Грейвър не разбра нищо повече. След двайсет минути успя да стигне в административната сграда на управлението, изкачи се до четвъртия етаж, където намери пълния помощник-началник сам в кабинета си. Личеше, че там е имало и други. В края на бюрото се мъдреха две пластмасови чашки с остатъци от кафе, а в пепелника имаше фасове от цигари и една от недопушените пури на Уестрейт.

Уестрейт седеше зад бюрото си с невероятно измачкана бяла риза, разхлабена вратовръзка, разкопчани и обърнати маншети и от време на време нервно прекарваше дебелата си ръка по топчестата си глава. Стаята вонеше на цигари, а по бюрото цареше безредие.