Без светлина [bg]

Той се спря в спартанското фоайе под канцелариите на отдела и се обади на Пола от автомата.

— Аз съм долу рече той. — Би ли изключила охранителната система, за да вляза?

Тя го посрещна при стъклената преграда и след влизането му отново включи системата.

— Насам ли беше тръгнал, когато се обадих? — попита тя.

— Нещо такова — отвърна той и се отправи направо към своя кабинет.

Пола го последва и застана на прага, а той седна зад бюрото и бързо надраска няколко бележки.

— Какво има? — попита тя.

Той вдигна поглед към нея и видя, че е боса и косата й е прибрана на кок, от който доста кичури бяха изскочили.

— Тук ли си била през цялото време?

— Да, аз и Кейси. Смятаме, че може би имаме нещо.

— Добре. Повикай го тук. Има ли там някакво кафе?

— Да, сварихме нов кафеник преди половин час. — Тя се взираше озадачено в него, разбирайки, че нещо не е наред.

Пола излезе в коридора и извика Нюман от своя офис в другия край, докато Грейвър отиде в стаичката за кафе и си наля половин чаша от силното ведомствено кафе. Когато се върна, свали сакото си и го остави на закачалката в ъгъла. Седна зад бюрото и когато Пола и Нюман влязоха, той вече отпиваше от кафето. Пола седна, но Нюман остана прав, скръстил ръце, пъхнал бележник под лакътя си. Вече не му се седеше.

— Успяхте ли да хапнете нещо? — Климатичната инсталация май не работеше много добре и Грейвър разхлаби вратовръзката си.

— Донесохме си сандвичи — рече Пола.

Грейвър кимна.

— Вижте какво, преди да започнем, има две нови събития. Първо, когато отидох в къщата на Тислър за даване под наем, открих компютърна система. Очевидно там никой не живее, но изглежда, Тислър е прекарвал доста време вътре. Компютърът беше доста голям. Не можах да вляза в системата, но успях да копирам харддиска.

— Боже мой. — Пола имаше такъв вид, сякаш още малко и щеше да открие ключа на загадката. — И къде е сега? — Нюман се приближи.

— Имам хора, които работят по него.

Пола не можеше да повярва. Тя понечи да каже нещо, но Грейвър я изпревари.

— И една по-лоша новина — рече той. — Рей Безъм е бил намерен мъртъв край Порт Изабел.

Пола ахна, сякаш я бяха блъснали в стомаха, а Нюман отпусна ръце и тръгна към прозорците.

— Ама че ужас. — Нюман погледна навън, после се обърна и се върна на предишното си място.

— Инфаркт — бързо обясни Грейвър — според аутопсията. Очевидно е умрял, докато е ловял риба в прибоя.

— Боже мой, Маркъс — каза Пола, притиснала с длан челото си и гривните й задрънчаха, — това не го вярвам. — Тя свали ръката си. Бавно поклати глава. — Не мога да го повярвам.

Грейвър я погледна.

— Знаем твърде много… просто твърде много, за да можем да приемем това — рече тя. — Какво изобщо става?