![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожата те очаква в съседната къща — рече Мона усмихнато и може би мъничко иронично заради властния маниер, с който понякога Арнет ръководеше своя екип от чудаци. Тя затвори вратата и двамата с Грейвър влязоха в полумрака на дневната.
— Откога не сме се срещали с теб — меко и бавно каза тя. — Съжалявам, че не се видяхме първия път.
Грейвър си побъбри с нея, докато я следваше през дневната и после пак навън през една задна врата. Мона вървеше бавно и говореше, без да бърза, както вършеше и всичко останало. Имаше силен акцент, но говореше приятно и отчетливо. Макар че предпочиташе ролята на домакиня, Грейвър знаеше, че тя има университетско образование и всъщност е по-начетена от Арнет. Нейната компания винаги му беше приятна и обичаше гласа й, който сега с удоволствие слушаше, минавайки през градински навес, обвит в лози и после към съседната къща. Влязоха през друга веранда с мрежеста врата и там, с още няколко думи и нова целувка, Мона го остави да влезе сам през задната врата.
Голямата стая, в която пристъпи, беше нещо съвсем неочаквано. Тя беше ярко осветена и покрай стените имаше половин дузина компютърни системи. Пред две от тях седяха жени на средна възраст, които, изглежда, бяха операторки. Пред трета, по-сложна система с голям екран, по който подскачаха цветове и серии от някакви непрекъснато изменящи се графики, работеше млад мъж с конска опашка, мустаци и козя брадичка. Беше с черна тениска, върху чийто гръб имаше нарисуван ярък папагал, панталони с цвят каки и маратонки. Отпуснат на стола си, той подрусваше десния си крак и от време на време почукваше по клавиатурата и отпиваше кафе от пластмасова чашка. В средата на стаята край дълга маса беше седнала Арнет заедно с русо момиче, което приличаше на студентка, твърде млада за такава работа, помисли си Грейвър.
— Ей, душко — рече Арнет, вдигайки поглед, когато той влезе. Двете заедно с момичето, което носеше комплект слушалки заедно с малко извито микрофонче пред устата, се бяха задълбочили над съдържанието на купчина папки. Периодически студентката, облечена в шарена блуза с презрамки и навярно къси панталони, извръщаше глава встрани и казваше нещо приглушено в микрофона, свързан с голям радиопредавател на масата. С лявата си ръка тя леко докосваше ту една, ту друга скала, без да поглежда, почти без да мисли, сякаш беше стар навик и настройваше това, което слушаше. В стаята се носеше лекото бръмчене на електронна апаратура.
— Носиш ли лентите? — попита Арнет и сложи молив зад ухото си, протягайки ръка.
Грейвър ги извади от джоба на сакото си и й ги връчи заедно с листа с параметрите.
Арнет погледна отбелязаните параметри и после подаде всичко на момичето.
— Повикай Корки — рече тя. Момичето натисна бутон от контролното табло на предавателя и продума нещо тихо в микрофончето. — Няма какво да ти кажа — обърна се Арнет към Грейвър. — Очевидно Джинет не е отишла на работа. Колата й била вкъщи, когато моите хора пристигнали там в четири часа. Обадихме се в службата й. Тази сутрин съобщила, че е болна, но Дийн не се появи допреди половин час.
Грейвър погледна часовника си.
— В колко часа излезе той от работа? — попита Арнет.
— Сигурно около три или три и трийсет.
— Значи се губят пет часа — пресметна Арнет.
Грейвър почувства потискащото разочарование на пропуснал първия ход, макар че преди това не бе сметнал онези първи часове като особено решаващи. Беше действал достатъчно бързо и предпазливо. Ала тази предпазливост не му се струваше чак толкова приемлива сега в сравнение с въпроса къде е бил Бъртъл през тези пет часа.
Млада азиатка с мъжка прическа, облечена в мъжка долна риза и дантелен клин, се появи откъм съседната стая и се приближи зад блондинката, която й подаде двете ленти над главата си, без да се обърне. Азиатката взе лентите, погледна Грейвър и се отдалечи. Носеше само една червена пластмасова обица, голяма колкото палец и с формата на пенис в ерекция, заедно с поклащащ се скротум.