Без светлина [bg]

— Той ловял риба вчера на това място, казва се Бока Чика, до Порт Изабел — започна Уестрейт. — Ходи там всяка година. Някакъв старец го закарал с лодка. Дотам не може да се отиде с кола. Закарал го около пет часа следобед. Според жената на Безъм, била последната му вечер. Щял да стане рано тази сутрин и да се прибере с колата си вкъщи. Във всеки случай, оня старец снощи трябвало да отиде там по-късно, в девет часа и да го вземе обратно. Станало девет часа, старият отишъл, но Безъм го нямало. Чакал един час. После още половин час. Насочил лодката към мястото, където Безъм разправял, че ще се разхожда, осветявал с прожектор брега. Никакъв Безъм. Върнал се в Порт Изабел. Оставил лодката на пристана, влязъл в един бар да си пийне. Загрижен, казал на някакви приятели какво е станало. Те го успокоили, че ако оня тип е искал да се върне с лодката, щял е да се появи.

Уестрейт отпусна глава на високата облегалка.

— Всичко това го съобщи полицията в Браунсвил — рече той. — Оня стар глупак се прибрал и си легнал, дявол го взел. Ама пил много и не се събудил до десет часа сутринта. Това е било тази сутрин. Но Безъм не излизал от тъпата му глава. Качва се той в лодката си, тръгва пак натам, подкарва покрай брега около миля, докато вижда рибарски такъми до един стар заседнал кораб. Ала никакъв Безъм. Връща се обратно, обажда се на полицията в Браунсвил, защото това място, Бока Чика, спада към техния район. Организират издирване наоколо. Търсят почти целия следобед и накрая откриват тялото на Безъм, изхвърлено на брега, с всичките му дрехи и рибарските ботуши. Бил е из понаяден от рибите. Но не много. Не бил стоял там чак толкова дълго.

— У него ли е била картата му за самоличност?

— Не, нямал документи, но старецът си спомнил как Безъм разправял, че е от Хюстън и че е отседнал в мотел в Браунсвил. Започват да проверяват и да се обаждат по мотелите. Междувременно съдебният лекар в Браунсвил му прави аутопсия. Инфаркт, удавяне. Най-после откриват мотела, от вещите му разбират, че е от Хюстънската полиция и ни се обаждат.

Сега Уестрейт се бе отпуснал назад и вдигнал косматите си ръце, стискаше високата облегалка над главата си. Гледаше втренчено Грейвър, а по напрегнатата му дълга долна устна личеше колко е побеснял.

— Какво ти е известно за съдебния лекар в Браунсвил? — попита Грейвър. — Може ли да се разчита на него?

— Откъде да знам, по дяволите?

— Безъм имал ли е някакви сърдечни оплаквания?

— Господи, надявам се да е така.

— Ами Специалния отдел?

Уестрейт кимна.

— Преди малко говорих с Кац. Пио Тордела заедно със своя партньор — а също и Брикър и Питърсън — заминават там тази вечер, още сега.

— Кой знае за това?

— Всички. Полицията в Браунсвил не разбрала какъв е случая. Загубени селяндури. Затова когато от местния канал за новини казали, че искат да присъстват, те отговорили, добре, чудесно, филмирали са всичко. Жената на Безъм вече знае, но все пак накарахме ония от телевизията да отложат съобщаването на името, докато семейството не бъде уведомено. Обаче утре вечер ще го дадат по новините.