Без светлина [bg]

Докато вървяха, Калатис бръкна в горния джоб на сакото си и извади малка книжка, подавайки я на Бъртъл.

— Това е сметка на твое име в белгийска банка. Сега е празна. След пет дни, ако изпълниш това, за което те помолих, в нея ще има петстотин хиляди американски долара. Само трима души в света ще знаят това. Аз, служителят в белгийската банка, при когото съм открил сметката, и ти самият. След като внеса парите, само един човек в света ще може да ги докосне — ти.

Бъртъл бе слисан. В момента не усещаше нищо друго, освен тежестта на малката книжка в ръката си, сякаш бяха трийсет тежки сребърника.

— Съмнявам се, че това може да се случи — каза той.

— Какво?

Бъртъл осъзна грешката си.

— Грейвър — той не би могъл да стигне толкова далече в разследването.

— Чудесно, но ако стигне, искам да го науча незабавно.

Бъртъл беше все още недоверчив. Мислеше си, че все още не е видял цялостната картина. Калатис искаше нещо повече за своите петстотин хиляди долара.

— Това са много пари за такава малка услуга. Само едно обаждане по телефона — рече Бъртъл.

Повървяха още малко, преди Калатис да отвърне:

— Е, според някои хора предателството не е малко нещо.

Лицето на Бъртъл пламна. Беше типично за Калатис да се държи жестоко откровено. Можеше да му спести това, но той искаше Бъртъл да го знае, да му напомни какво точно върши, за да получи неговите пари. Бъртъл щеше да го понесе, но ненавиждаше Калатис, че е такъв тип, правещ всичко възможно да подкупи един човек, да го примами с цяло състояние само заради едно малко усилие, и когато този човек, засрамено и раболепно, лапнеше въдицата, той го придърпваше обратно и тикваше огледало пред лицето му. Имаше нещо гнило в самата сърцевина на тъмния му живот, нещо, което изваждаше навън най-лошите страни у хората, свързали се с Калатис. Арт Тислър бе открил това и последиците бяха трагични.