Без светлина [bg]

Той драматично тръскаше глава, за да подчертае последните си думи и чак слюнки захвърчаха, когато изсъска „съмнително“. Лицето му стана моравочервено и руменината изби дори под оредяващата коса на скалпа му.

— БОЖЕ МОЙ! — възкликна Уестрейт и отново се отпусна назад. После изведнъж скочи, пъхнал ръце в джобовете си, и закрачи към отворената врата на кабинета, където застана, обърнат към тъмното преддверие, дрънкайки монети в джоба си.

Целият този спектакъл на Уестрейт беше излишен за Грейвър, който бе погълнат от мисълта за Бъртъл и колко важно е сега да бъде близо до него. Страшно съжаляваше, че не бе поискал монтиране на подслушвателни устройства още първия път, когато говори с Кепнър. По това време Джинет е била на работа и, както се бе оказало, Бъртъл също не е бил вкъщи. Хората на Кепнър щяха да разполагат с достатъчно време. Грейвър погледна часовника си. Трябваше да излезе от кабинета на Уестрейт.

— Какво искаш да направя, Джек? — попита той.

Уестрейт не отговори веднага, но когато се обърна, Грейвър се стресна, виждайки как гневът физически бе променил чертите на лицето му. Очите му бяха отекли и пепеляви торбички висяха под тях; бузите, обикновено опънати от дебелина, сега изглеждаха подпухнали, с болнави синкави петна. Без да бърза, той затвори вратата към кабинета си, приближи се и рязко завъртайки другия стол пред бюрото си, седна в него срещу Грейвър, разтворил късите си дебели крака.

— Какво мислиш за всичко това? — попита той. Гласът му беше необичайно тих и за първи път Грейвър видя на лицето му някаква уязвимост, макар и неясно изразена.

Грейвър се стегна. Виждаше как Уестрейт съвсем се е объркал и предположи, че шефът му е започнал да си въобразява, дори да вижда как надвисват интриги против него и кариерата му. Всъщност Уестрейт искаше Грейвър пръв да заговори и да каже, че нещо тук не е наред.

— Мисля, че Тислър се е самоубил — рече Грейвър. — И се съмнявам дали някога ще разберем защо. И ако една нова аутопсия не потвърди противното, ще приема, че Безъм е получил инфаркт.

Уестрейт клюмна.

— Това ли е всичко?

— Така поне мисля — каза Грейвър.

— Значи тези два смъртни случая са единствено това, което изглеждат? — Гласът му се изви недоверчиво.