Без светлина [bg]

— Я почакай, Грейвър — сопна се Уестрейт, вбесен от академичния анекдот на Грейвър. — Имам да се справям с четири отдела тук.

Това прозвуча нелогично на Грейвър. Не беше сигурен какво точно Уестрейт има предвид, но беше ясно, че яката се поти. Ако има съмнения, че нещо ужасно става в Криминалното разузнаване, в никакъв случай нямаше сега да го каже. Беше твърде хитър, за да го направи. Ако беше изразил такова мнение и после се окажеше, че Безъм наистина е имал инфаркт, Уестрейт накрая щеше да изглежда като маниак на тема конспирация и паникьор — ето, един от хората ми се самоубива, друг има инфаркт, следователно Криминалното разузнаване бъка от шпиони и заговорници. Не, Уестрейт нямаше намерение да рискува по този начин с никого, особено пък с Грейвър. Ала всичко това минаваше през главата му.

Пейджърът на колана на Грейвър отново започна да вибрира. Без да го погледне, той го изключи.

— Има ли нещо, което искаш да направя?

— Не — рече Уестрейт и бързо се изправи.

— Хъртиг знае ли?

— Знае, по дяволите. Аз му се обадих.

— Как реагира?

— Какво имаш предвид — та той просто не можеше да повярва. Иска отговори… както искаме и всички ние — каза многозначително той. За момент замълча. — Сега е въпрос на часове, преди медиите да го подхванат. Криминалното разузнаване ще бъде в центъра на вниманието. Ще почнат да ви наричат шпиони, тайна полиция, всички тия либерални тъпотии. — Той протегна врата си напред. — Някакви идеи?

— Да — изстреля в отговор Грейвър. — Ти се оправяй с тях. Завърти нещата, както сметнеш за добре.

Уестрейт хвърли свиреп поглед към Грейвър. С мъка успя да се овладее и пак закрачи около бюрото. Затършува сред бъркотията там и намери кутия с пури. Отвори я и извади една. Пъхна я в устата си, без да я пали, гледаше Грейвър и дъвчеше пурата, отново с ръце в джобовете на измачканите си панталони.

— Да се разберем, Грейвър — проговори той с пурата в уста. — Я по-добре здраво се залови с тия „съвпадения“. Ако има нещо около тях, ако го има и ти не го пипнеш, преди да е станало дяволски късно… — Той извади пурата от устата си и каза спокойно: — Така ще те подгоня, че кръв ще пикаеш до края на живота си.

Смъртта на Рей Безъм беше наистина потенциално бедствие за всички тях, но според Грейвър беше безсмислено да се мъчиш да възпреш бедствието, излизайки от кожата си. Уестрейт трябваше да се владее, ако смяташе да се справя интелигентно с медиите. Но Грейвър нищо не можеше да стори. Той си представи как екипът на Уестрейт и Хъртиг за връзки с масмедиите ще се събере рано сутринта. Ще започнат да скалъпват нещо, което да е приемливо и което ефикасно да прикрие паниката. После щяха да се нахвърлят на Грейвър.