Колекционери на смърт [bg]

Арагорн беше грамаден мъжага и когато застана пред прозореца, в неприветливото помещение с мърляви сини стени и кафяв линолеум, осветявано от една-единствена флуоресцентна лампа, още повече притъмня. Грамадното изкорубено бюро приличаше на лодка, с която бегълци от Куба са доплували до Флорида, но са минали през Аляска. Арагорн пъхна ръце в джобовете на измачкания си бежов панталон, от гърлото му се изтръгна звук, който изтълкувах като въздишка. Косматите му ръце приличаха на телефонни стълбове, леко стеснени в китките. Като гледах загрубялото му лице, ми хрумна, че той изглежда така, сякаш е рожба от брака между Чарлс Бронсън и Кийт Ричардс.

— Да, Койл е абсолютен гений, роден посредник. Няколко пъти ни спаси задниците… всъщност спаси задниците на всички.

Арагорн беше председател на профсъюза на местните докери — тежък и неблагодарен пост. Избран беше преди четиринайсет години, след като две десетилетия беше упражнявал професията на пристанищен работник. Загледа се в разхлабената си синя вратовръзка, все едно се питаше защо изобщо е увесил на шията си такава безполезна вещ. Хари се приведе към него, столът му зловещо изскърца — профсъюзният лидер май не държеше много-много на мебелировката на канцеларията си.

— Срещали се с него в мотели, за да посредничи при някакви преговори, така ли, господин Арагорн?

— Абсолютно! Уговаряхме си тайни срещи, за да планираме действията си. Право да ви кажа, нямам много вяра на моите противници. Ама си е съвсем нормално, защото и те се съмняват в мен. Никога не се знае кой ще се промъкне в луксозния хотел и ще ти сложи в стаята подслушвателно устройство, та да те катурне от поста ти. Мамка му, стига да мога, и аз ще свия такъв номер на конкуренцията.