Игри за милиарди [bg]

В един момент Белуедър се бе похвалил пред Джак, че Капитол Груп имали високоуважаван специалист, магьосник, който можел да прави така, че от счетоводните отчети на корпорацията да изчезват суми, след което да се появят в джобовете на политиците без никаква следа от първоизточника.

Джак беше твърде изненадан, за да се отврати. Според тях всичко изглеждаше ужасно просто и наистина беше просто. След няколко часа Белуедър и Хагър бяха сложили в джоба си двама от най-влиятелните законодатели от Конгреса и бяха уредили почти сигурното отстраняване на конкуренцията си. Срещу някакви си двайсет милиона щяха да приберат милиарди. Невероятно ниска цена за очакваните приходи.

След малко Ева сложи ръка върху дланта му.

— Джак, извини ме, ако прекалявам.

— Не се безпокой.

— Безпокоя се за теб.

— Защо?

— Защото те харесвам.

— Имах предвид, от какво се безпокоиш?

— Този град е жесток. Може би по-жесток, отколкото си мислиш. Не се оставяй усмивките и потупванията по гърба да те заблудят. Може да пострадаш.

Джак се усмихна.

— В Ню Йорк хората минават на отсрещния тротоар, когато ме видят.

— Така ли?

— Навсякъде са поставени предупредителни табели: „Пази се от големия лош Джак.“ Майките плашат децата си, че ако не слушат, Джак ще дойде да ги вземе.

— О… значи ти си този Джак.

Ева се дръпна и се престори на изплашена. След малко каза:

— Виж, сигурна съм, че там си на мястото си. Това тук обаче е различен свят, с различни играчи.

— Мислиш ли, че опитват да ме преметнат или да ме накиснат за нещо?

— Не казвам това. Не. Докато твоите и техните интереси съвпадат, няма да имаш проблеми. Просто не си ми безразличен. Не искам да пострадаш.

— Ева, в тази страна милиардерите никнат като гъби. Защо и аз да не стана такъв? Освен това полимерът ще спаси живота на хиляди войници. Ако се наложи да минем напряко, за да скъсим някои разстояния, защо да не го направим?

— Внимавай, само това казвам.

— От утре ще нося бронежилетка, благодаря ти.

— И ти предлагам услугите си — добави Ева и стисна дланта му малко по-силно. — Познавам тези хора, Джак. Те са акули. Довери ми се и ще мога да ти помогна.

— Ако ми потрябва куче пазач, ще потърся първо теб — обеща Джак разсеяно, но без капка ирония.

Филмът се оказа дори по-лош от отзивите за него.