Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Шадоу стрийт 77 [bg]
Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шадоу стрийт 77 [bg]

Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли на Шадоу Стрийт 77. Някога тук се издигала огромна къща в ренесансов стил, построена през далечната 1889 г. от милионера Андрю Пендълтън. През 1897 г. жена му и двете му деца изчезнали безследно, а Андрю изгубил разсъдъка си и се застрелял. Домът бил купен от богат собственик на въглищни мини, който живял в него до 1935 г. Тогава икономът му внезапно полудял, избил цялото семейство заедно с прислугата и се самоубил. Осем от 16-те трупа така и не били открити. През 1938 г. къщата се сдобила с трети собственик — петролен магнат, който бил ерген и умрял в съня си през 1972 г. След смъртта му домът бил преименуван на „Пендълтън“ и превърнат в жилищна кооперация с 23 луксозни апартамента, като по време на ремонта част от строителните работници изчезнали загадъчно. Днес къщата има разнородни обитатели, сред които бивш сенатор, бивш морски пехотинец и виден учен, като никой от тях и не подозира за мрачното минало на постройката, белязано от лудост, загадки и смърт. Единствено застаряващият Сайлъс Кинсли, който живее на последния етаж, е запознат с историята, защото е обсебен от нея. И пак само той е забелязал, че зловещите инциденти се случват на всеки 38 години, винаги през декември. А сега е декември и от последния инцидент са изминали точно 38 години…
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 152
Перейти на страницу:

Западните прозорци се озариха от силен блясък, цялото небе избухна, сякаш от рая и ада едновременно валеше Божието проклятие, а ангелите се сипеха в недрата на земята. Лампите примигваха в синхрон с проблясващата нощ и изведнъж помръдващата лъщяща маса върху канапето заприлича на илюзия, на светлинен ефект от проблясъците.

Светкавиците престанаха и лампите възстановиха пълната си яркост, при което се видя, че гадорията на канапето има черни паешки крака, стърчащи от намотаните потни черва, представляващи тялото, при това не само крака, а и сноп червени човки, които потракваха ли, потракваха, сякаш нетърпеливи да клъвнат нещо и да го разкъсат.

Като се отърси от кратката си парализа, Марта замахна с ръжена и видя как гротескното, подобно на тарантула създание, избледня и изчезна, преди месинговата пръчка да стигне до него. Ръженът удари канапето, Нестърфийлд“ и от процепа на разпраната тъкан изскочиха конски косми, но не последва удовлетворително размазване и скимтене от болка. Преливаща от отвращение, страх и гняв от нахлуването в дома й, тя стовари ръжена втори път, а след това трети и четвърти, преди да осъзнае, че няма мишена. Все още бясна, развълнувана и погнусена, не можеше да приеме факта, че гърчещото се чудовище се е изпарило във въздуха. Пусна ръжена, сграбчи предната част на канапето с две ръце и го преобърна, то падна на облегалката, но натрапникът го нямаше и отдолу. Видя дупката, която онзи звяр беше пробил в черната вата, за да се мушне между пружините, а оттам под тапицерията. Марта грабна отново ръжена, коленичи, сякаш никога през живота си не бе страдала от артрит, и започна да мушка в дупката на ватата с месинговата пръчка, с което изтръгна нестройни ноти от пружините, сякаш бяха струни на инструмент, на който се свиреше само в пъклената филхармония, но отново нямаше нито звук от живо същество.

Накрая се изправи на крака с ръжена в ръка и пулсиращи колене. Беше обляна в пот. Пред лицето й падаха влажни къдрици. Дишаше тежко, а сърцето й не беше било така силно от последната й гонитба в спалнята с втория й съпруг преди толкова много време.

Обърна се към сестра си за потвърждение, че и тя е видяла налудничавото видение. Изражението и позата на Една потвърждаваха реалността на събитието. Очите й бяха ококорени като на бухал, устата й — разтворена във формата на буква О от безмълвно изумление.

След кратко мълчание Една рече:

— Скъпа, не те бях виждала да действат така от скандално заседание на Борда на директорите, на което размаха камшика, та да ги вкараш в пътя.

Мики Дайм

Свали колана с оръжието от трупа на Върнън Клик и го остави на пода настрани. Щеше да използва този пистолет за някой от следващите си удари, тъй като беше регистриран в службите по сигурността и щом бъдеше намерен на местопрестъплението, щяха да търсят проклетия Клик Мръсник. Малка шегичка.

След това Мики щеше да проникне в архивите на охранителните камери и да изтрие следите си от записите на всички камери. Нямаше да има доказателства за посещението на брат му Джери. Никакви догадки какво може да се е случило с Върнън Клик. Беше прикривал следите си по този начин в други градове. Знаеше какво да направи, че да не си личи намесата в дигиталните записи.

Повлече бързо Клик зад себе си вън от стаята на охраната през главния коридор в сутерена към входа на инсталационното помещение. Трупът беше увит в платнището, завързано с транспортни ремъци. Плъзгаше се лесно по настлания с плочки под.

Мики се наслаждаваше на усилието. Стегнатият му трапецовиден мускул формираше солидна връзка между раменете му. Делтоидните мускули. Яките трицепси. Беше в отлична физическа форма. С изрядно стегнато тяло.

Когато отиваше в къщичката си извън града, обичаше да усеща мускулите си, докато стои гол на двора в лятна буря. Да ги масажира силно. Да ги гали нежно. Лъснал от дъжда, сякаш бурята го беше смазала и поставила в пълен ред. Удоволствието беше двойно: получаваше ласки и самият той ги даваше, трепетът бе еднакво вълнуващ за ръцете и за тялото му.

Отключи вратата на инсталационното помещение с ключа, който беше взел от Клик. Тук бяха отоплителната инсталация на сградата, вентилационната и климатичната система, бойлерите за топла вода и редица електрически табла. Включи осветлението. Издърпа тялото през прага и затвори вратата.

Инсталационното помещение всъщност беше стая от подсилен бетон, широка около двайсет метра и дълга почти дванайсет. Вляво имаше редица от климатици с височина два метра. Вдясно — два различни по размер промишлени бойлера, като по-големият захранваше отоплителната система от четиритръбни вентилаторни конвектори, която позволяваше индивидуален контрол във всеки апартамент и всяка обща площ, а малкият — който също беше доста голям — осигуряваше топла вода на обитателите. Отстрани и отгоре имаше плетеница от тръби, клапани, помпи, контролни прибори и друго оборудване, непознато на Мики.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)