Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съм наясно с цялата история — каза Бейли. — Сайлъс Кинсли от 3-С горе е историкът на „Пендълтън“. Той ще знае повече подробности. Някъде през трийсетте обаче семейството, което живеело в „Бел Виста“, било убито от иконома.
— Той би трябвало да е мъртъв сега.
— Абсолютно — съгласи се Бейли и натика останалите патрони в джобовете на сакото си. — Ако не ме лъже паметта, самоубил се е след това.
— Не съм от тези, които ходят по спиритични сеанси.
— Аз също. — Бейли се сети за София Пендълтън и как си пееше „Стария крал Коул беше весела стара душа, весела стара душа“, докато слизаше по стълбите. — Но това не са духове. Става въпрос за нещо по-странно, по-голямо.
— Какво си видял? — попита Игнис.
— Ще ти разкажа по пътя.
— За къде?
— Към Марта и Една Къп от 3-А. Те са над осемдесетгодишни. Каквото и да става тук, не бива да бъдат замесвани.
— Може би всички трябва да останем незамесени — подхвърли Игнис.
— Може би да.
Мики Дайм
Мики подкара ръчната количка с мъртвия Джери по северния коридор на третия етаж, обзет от носталгия по детството им. Капацитетът му от сантименталност се изчерпа още преди да стигне до ъгъла и да натисне бутона на асансьора.
Джери беше брат на Мики, но също и проблем. Проблем, който той беше решил. Майка му казваше, че силният действа, а слабият реагира. Казваше още, че слабият изпитва разкаяние, а силният триумфира. Казваше, че слабият вярва в Бог, а силният — в себе си. Казваше, че и слабият, и силният са част от хранителната верига, затова е по-добре да изядеш, вместо да бъдеш изяден. Казваше, че силният притежава гордост, а слабият — примирение, че е горда от своето смирение и скромна в гордостта. Казваше, че властта оправдава всичко, а абсолютната власт оправдава абсолютно всичко. Тъй като прочута калифорнийска винарна й плащаше щедро да направи реклама в списание и по телевизията в рамките на кампанията им „Какво пият изисканите хора“, тя беше обявила, че едно силно каберне совиньон играе централна роля в човешкия живот, че е метафора за трансцеденталност и съществено средство за преразпределяне на шик, че е голямо изкуство и литература, събрани в бутилка. Тя твърдеше, че да осъждаш Каин за убийството на Авел е равносилно на това да упрекваш силното вълче, задето изсуква млякото на майката, вместо да го сподели с хилавото, чието оцеляване би донесло на глутницата само вреда.
Мики не разбираше всичко, което майка му казваше през годините, отчасти защото говореше и пишеше толкова много, че никой не можеше да издържи на темпото й. Той обаче знаеше, че всичките й думи са мъдри. Повечето бяха проникновени.
Кабината на асансьора пристигна на третия етаж. Мики вкара брат си вътре.
Сайлъс Кинсли
В инсталационното помещение всички лампи светеха — рамки с флуоресцентни тръби, висящи на вериги от тавана. Впечатляващите редици от сложни апарати бръмчаха по предназначение и създаваха усещане за такъв ред и нормалност, та Сайлъс почти беше готов да повярва, че в „Пендълтън“ нещата са наред, независимо от всичко, което беше чул и видял.
Затвори вратата след себе си.
— Има ли някой тук? Господин Тран? Том?
Никой не отговори и Сайлъс се зае да огледа пътеките между техническото оборудване. Внезапно погледът му бе привлечен към капака на шахтата в средата на помещението и вързопа до него.
Капакът на шахтата, който беше тук още от построяването на „Пендълтън“, осигуряваше достъп до тръба с диаметър деветдесет сантиметра, която проникваше в бетоновите основи на огромната сграда, дълбоки два метра и четирийсет сантиметра. Тръбата беше прецизно поставена, така че да заусти пробив в здравата скалата отдолу.
Пробивът не беше дефект в скалата, а вулканична тръба с гладки стени, от която някога беше изригнала магма. Шадоу Хил и територията около него представляваха стабилна базалтова маса, изключително плътен вулканичен камък и риолит — вулканичната разновидност на гранита. Преди десетки хиляди години в края на вулканичната активност в този район, когато изригванията се бяха изчерпали, няколко дълги тунела бяха останали в твърдата скала, в това число онзи под „Пендълтън“ с приблизителна ширина между един и двайсет и един и петдесет метра.
В края на деветнайсети век, по време на строителството на великолепната сграда, околната среда не бе представлявала въпрос от такова значение както в наши дни. Никой не се бе замислял за вероятното замърсяване на подпочвените води при източването на водата от ваните, мивките и тоалетните на „Пендълтън“ в привидно бездънната вулканична тръба. По онова време градът бе имал значително по-малки размери и планирането на канализационна система едва бе започвало. Септичните ями бяха представлявали основно средство за събиране на отпадъчните води и вулканичната тръба с вместимост хиляди кубични метри се бе оказала евтина алтернатива, спестяваща нуждата от поддръжка.