![Шадоу стрийт 77 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/5/shadou-strijt-77-bg-download.jpg)
Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Том Тран поддържаше инсталационното помещение чисто като операционна зала. Лабиринтът от техника промърка, изсвистя и забарабани, което прозвуча на Мики като симфония. Симфония на ефикасността.
В края на живота си майка му казваше, че човешките същества са просто машини, създадени от природата посредством еволюцията. Можеше да си добра или лоша машина, но това нямаше нищо общо с морала. Единственият стандарт беше ефикасността. Добрите машини вършеха работата, която бяха избрали, ефикасно и надеждно.
Мики определяше себе си като отлична машина. Работата, която беше избрал, беше да убива други машини от същия вид. Ефикасните действия му носеха повече вълнение и удовлетворение от секса. В секса участваха други хора, а те винаги го разочароваха, защото не можеха да достигнат неговата ефикасност. Лесно се разсейваха с безсмислени неща като привличане и нежност. В секса нямаше място за привличане и нежност. Огромните помпи в това помещение, работещи безспирно, бяха по-наясно със секса от повечето хора.
Спаркъл Сайкс и дъщеря й отново изникнаха в мислите му точно като онази сервитьорка преди петнайсет години. Не го оставяха на мира. Появяваха се в съзнанието му голи. Отпъждаше ги, но те бяха настойчиви. Да бяха се отдръпнали. Да бяха престанали да го дразнят.
Извлече Клик до празното пространство в средата на инсталационното помещение. В пода имаше шахта със стоманен капак и плътно гумено уплътнение. След малко, когато Мики се върнеше с брат си, щеше да отвори капака на шахтата и да пусне двете тела в последния им дом, толкова дълбок, че никога нямаше да открият останките им. Дори гробищните плъхове не биха слезли чак дотам за пиршество с два трупа.
Бейли Хоукс
Бейли отвори вратата на стълбището на втория етаж и пристъпи в коридора, а доктор Кърби Игнис извика от изненада. Леко набръчканото му лице, което очевидно му беше придавало вид на чичко и като млад, но на петдесет вече го караше да изглежда като добродушен дядка, беше бледо и влажно от пот. Обикновено Игнис вдъхваше усещане за мъдрост и непоколебима увереност, но сега изглеждаше разтревожен, като че ли беше очаквал друг, а не Бейли да се появи от стълбището, някой със зли намерения, който до днес не би имал място в „Пендълтън“, тая обител на безопасността.
Бейли попита:
— Какво има? Какво видяхте?
Доктор Игнис беше достатъчно наблюдателен, за да схване подтекста в думите на Бейли.
— И вие сте видели нещо. Нещо необичайно. Мъж в официално облекло ли беше, вероятно иконом, висок, с бяла коса и изцапан с кръв?
— Къде го срещнахте?
Игнис посочи петната от кръв по килима.
— Каза, че е убил всички — и децата също. Кои деца? В кой апартамент? И след това… — Докторът погледна намръщено стената до входната врата на Бейли. — Не знам… не знам къде отиде след това…
Сайлъс Кинсли
На партера Сайлъс се отдръпна от южния асансьор и страховитите гласове, които кънтяха зад плъзгащите врати. Бяха многобройни като гласовете от някои сънища — настойчиви, заплашителни и в същото време нечленоразделни, думите не можеха да се различат, нетърпеливи възгласи на устремена орда, чиито подбуди не успяваше да прозре, но която неумолимо целеше да го унищожи. Спомни си събуждането си по-рано в този ден и звука от пълзене в стената зад леглото си. Гласовете от шахтата не приличаха на този звук, но несъмнено имаха същия произход. Насочи се към близкото стълбище и тръгна бързо към сутерена.
Твърде стар и скърбящ по своята Нора, за да се страхува, че ще загуби живота си, Сайлъс беше изпълнен със страх за съседите си и загрижен да ги предупреди и изведе от сградата. Отвори вратата долу внимателно и тихо, притеснен, че тромавото чудовище, което Пери Кайзър беше видял през 1973 година, същото, което вероятно беше убило един от работниците му, чака готово за нападение. Щом Андрю Пендълтън можеше да е тук жив толкова време, след като се беше самоубил, тогава всеки и всичко от онзи период можеше да броди из сградата.
Южният коридор изглеждаше празен, водеше покрай складовите помещения към товарния асансьор в задната част и единственото живо същество беше мъж, който излезе от инсталационното помещение. Затвори вратата и бързо се отправи към отдалечения северен асансьор.