Шадоу стрийт 77 [bg]

Противопожарната аларма можеше да се задейства или с дим до сензорите за пожар във всяко помещение или коридор в сградата, или от пазача, седящ пред този компютър. Като предпазна мярка компютърът беше свързан към генератор, в случай че токът спре преди задействането на алармата.

Сайлъс не знаеше как да предизвика подобно нещо, но беше убеден, че Том Тран знае. Отиде пред съседния апартамент и позвъни на звънеца. Чу отекването на мелодията вътре, но въпреки че позвъни три пъти, никой не отговори.

Коридорът в сутерена не изглеждаше различен от обичайното, ала създаваше променено усещане. За нещо нередно. Таванът не беше провиснал, нито стените се бяха огънали, но Сайлъс почувства огромен товар върху сградата, сякаш бурята и небето над нея, цялата вселена бяха притиснали „Пендълтън“ с такава ужасна сила, че сградата щеше да рухне на парчета, а парчетата да се превърнат в пепел.

Бяха изминали много години, откакто беше специализирал криминално право, но Сайлъс не бе изгубил интуитивния си усет за измама и злонамереност. Господин Дайм не беше се движил крадешком, напротив, поведението му бе на открит човек, ангажиран с напълно законни дела, но пък Сайлъс не можеше да си представи защо му е на някого от обитателите да влиза в инсталационното помещение.

С нарастваща увереност не в това, че времето изтича, а че непонятното бедствие, свързано с времето, ще се стовари над „Пендълтън“, Сайлъс трябваше да се върне на партера, за да попита Падмини Бахрати дали знае къде е Том Тран и дали тя може да задейства алармата.

Преди това обаче се почувства длъжен да се върне в стаята на охраната и да вземе захвърления пистолет. Не беше ходил на стрелбището от десет години. Нямаше желание да използва оръжието, но нещата невинаги се развиват според човешките желания. Извади и спрея с нервнопаралитичен газ и фенерчето от колана. Излезе в коридора и бързо отиде до съседната врата вляво. Не беше заключена. Влезе в инсталационното помещение.